Rukovodstvo_za_U4itelq_11kl (2)

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА МАРИЯ БЕНОВА НЕЛИ ГЕНОВСКА

РАБОТНИ ЛИСТОВЕ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗА 11. КЛАС РЪКОВОДСТВО ЗА УЧИТЕЛЯ

ПРОСВЕТА София

Уважаеми колеги, Целта на работните листове е да ви предложат нови източници и задачи за учебните часове и същевременно максимално да ви улеснят при работата върху темите от 11. клас, включени в програмата за Държавен зрелостен изпит. Може да ги използвате както в часовете за задължителна подготовка, така и в заниманията по профилирана, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка в 11. и 12. клас. Тук ще откриете предложения за възлагане на задачите, техните отговори и уменията, които формират и развиват. Разнообразните задачи за работа с писмени източници, художествени изображения, исторически карти, схеми и др. са: – съобразени с учебната програма по история и цивилизация за 11. клас и програмата за Държавен зрелостен изпит относно очакваните резултати и уменията, които трябва да формират учениците; – съобразени със структурата на учебниците по история и цивилизация; – изключително полезни за подготовката на текущия контрол. При желание от ваша страна може да бъдат използвани за подготовка на учениците за успешно участие в Националната олимпиада по история. Тя е важна за зрелостниците, защото дава възможност на отлично представилите се за директен прием в Историческия факултет на Софийския университет, а на лауреатите – в избрана от тях специалност, за която се полага изпит по история. Приятна работа и успешно представяне на вашите ученици на Държавните зрелостни изпити! Авторите

© Екатерина Кирилова Михайлова, Мария Кирилова Трифонова-Бенова, Нели Енева Геновска, 2010 г. © Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и графичен дизайн, 2010 г. © „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

1.

Политическо развитие на средновековна България – I част

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите: Създаване и развитие на българската държава (VІІ–VІІІ в.); Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.; Българската държава при цар Симеон, както и за преговор и обобщение върху раздела Първа българска държава. Учениците може да попълват в час при преподаване на конкретните теми Задачи 1, 2, 3. За преговор е подходяща Задача 4. За домашна работа може да се постави Задача 5. Умения на ученика: – чете и коментира различни видове исторически документи, като се опира на налична информация и придобива самостоятелно нова; – проследява развитието на институциите на властта; – определя ключови думи в исторически източник; – чете и коментира самостоятелно историческа карта; – владее свободно умението за пространствена и хронологическа ориентация; – съставя писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б. 1

федерация, кан, военно-племенен съюз, автономия, договор

2

А) Завладяването на територии в Тракия и необходимостта от трайното им приобщаване към българската държава Б) Устройването на територията по традицията на саракта – център, ляво и дясно крило В) саракт Г) Традицията на саракта поставя кана в центъра, а в случая в центъра е поставен неговият брат. От това може да се направи изводът, че българите вече трайно са се установили в териториите от времето на кан Аспарух и техен постоянен център е столицата Плиска – резиденция на кана. Д) Териториите до завладяването им са били под византийска власт, т.е. те са били управлявани от стратези. Стратезите имат опит в управлението, могат да бъдат посредник между местното население и новата власт, а и така промяната във властта ще бъде по-безболезнена за доскорошните византийски поданици. Е) централизация

3

А) България при цар Симеон; България в края на IX и първата четвърт на X в. Б) 1. Териториалното разширение в Източна Тракия; 2. Излазът на Адриатическо море; 3. Излазът на Бяло море; 4. Походите към Сърбия; 5. Наличието на маджари и печенеги; 6. Сблъсъците с маджарите; 7. Достигането до стените на Константинопол и др.

4 Година

5

Събитие

Век

681 г.

Основаване на Дунавска България

VII в.

716 г.

Договор на кан Тервел с Византия

VIII в.

811 г.

Победа на кан Крум над император Никифор във Върбишкия проход

864 г.

Покръстване на българите

IX в

893 г.

Възкачване на Симеон на престола

IX в.

917 г.

Победа на цар Симеон над византийците при р. Ахелой

X в.

927 г.

Признаване на царската титла на българския владетел

X в.

1014 г.

Поражение при Беласица/Ключ и смъртта на цар Самуил

XI в.

1018 г.

Падане на България под византийска власт

XI в.

При отговора да се има предвид характеристиката на централизираната средновековна монархия – цар самодържец, болярски съвет, местни управители (комити), независима църква, подчинена на царя.

3

2.

Политическо развитие на средновековна България – II част

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за възстановяване и развитие на българската държава през ХІІ–ХІІІ в., както и при преговор и обобщение върху раздела Второ българско царство. Учениците може да коментират и попълват в час Задачи 1, 2, 3, 4. Задача 5 е подходяща за преговор, а за домашна работа може да се постави Задача 6. Умения на ученика: – чете и коментира различни видове исторически документи, като се опира на налична информация и придобива самостоятелно нова; – проследява развитието на институциите на властта; – определя ключови думи в исторически източник; – чете и коментира самостоятелно историческа карта; – използва свободно пространствена и хронологическа ориентация; – съставя писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – А; 2 – Б; 3 – В. 1

А) „... поставил на главата си златна корона и обул... червени сандали.“

„... чрез червени дрехи и други украшения...“

Из „История“, Никита Хониат, XII в.

Из „Послание…“, 1219 г.

Б) Петър притежава знаците на върховна власт (корона, червени дрехи и обувки), символизиращи държавността; има законно въздигнат в сан глава на Българската църква, т.е. възстановени са двата основни елемента – държава и църква. 2

сепаратизъм/отцепничество/феодална раздробеност

3

Вид: грамота, дарствена грамота, дарствена заповед; автор: Иван Шишман.

4

А) 1. Разделението на България на три части; 2. Османците са завладели Тракия; 3. Самостоятелни владетели в Македония; 4. Символът за столица при Търново, Бъдин и Карвуна; 5. Площта на Византия и 1453 г. – завладяването на Константинопол от османците; 6. Битките на обединените балкански сили срещу османците – Черномен, Плочник и Косово поле и др. Б) България в навечерието на османското завоевание

5

6

4

Година

Буква

Събитие

1371

Е

А) Възстановяване на българската държава

1332

Д

Б) Уния на цар Калоян с папата

1204

Б

В) Възстановяване на Българската патриаршия

1382

Ж

Г) Въстание на Ивайло

1185

А

Д) Победа на българските войски при Русокастро

1396

З

Е) Поражение на балканските войски при р. Марица

1280

Г

Ж) Завладяване на София от османците

1235

В

З) Падане на Търновското царство под османска власт

При отговора да се имат предвид както вътрешните причини за самите балкански държави – силна раздробеност, вътрешно напрежение, капитулиране пред османците с цел оцеляване, изчерпване на ресурсите, така и външните – разделение, съперничества, противопоставяне, неразбирателство със Запада, използване на османците за съюзници.

3.

Власт и институции в средновековна България

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите, свързани с българската средновековна държава, както и при преговор и обобщение. Учениците може да коментират и попълват в час Задачи 1, 3, 5, 7. За самостоятелна работа са подходящи Задачи 2, 4 и 6. Умения на ученика: – чете и коментира различни видове исторически документи, като се опира на налична информация и придобива самостоятелно нова; – преценява степента на достоверност на исторически източници; – интерпретира самостоятелно информация от изображения (миниатюри, икони, стенописи), отразяващи изучавани личности и събития; – проследява развитието на институциите на властта; – определя ключови думи в исторически източник; – чете и коментира самостоятелно историческа схема; – владее свободно умението за пространствена и хронологическа ориентация; – съставя писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – В. 1

А) Началото на Дунавска България Б) кан Аспарух

2

А) По облеклото, по жестовете, по мястото, което заема; фигурата му е по-голяма от тези на останалите. Б) Корона, скиптър, мантия. Не, това са инсигнии, характерни за християнската (византийска) традиция. В) Най-вероятно заради отдавна утвърдената в българската държава практика на използване на тези знаци на върховна власт и може би, като се има предвид времето на създаване на източника, стремеж да се подчертаят приемствеността и традицията в Българското царство.

3

А) Божественият произход на властта Б) Правомощията му са много широки, властта му е от Бога, той се разпорежда с богатствата на държавата и с положението на поданиците си, той се разпорежда какво да се върши и на него се „предава“ свършената работа. В) Той продължава древната традиция на българите да увековечават значими събития чрез каменни надписи, служи за възхвала на владетеля, за укрепване на неговия авторитет, за „популяризиране“ на неговите дела за благото на държавата и поданиците.

4

А) Образът на владетеля е предаден с голяма достоверност. Виждат се богатата мантия, гривните на ръцете, поясът на кръста, препасаният меч. Б) За разлика от византийския император цар Симеон е препасал меч и държи свитък. Може да се предположи, че това представяне на българския владетел цели да подчертае неговите качества на военачалник и покровител на книжовността и постиженията му на бойното поле и със „Златния век“.

5

Преди да започнат работа по задачата и конкретно по картосхемата на битката при Одрин, като допълнително указание на учениците да се обърне внимание на релефа и на реките, които не са обозначени на картата – Тунджа и Марица. А) Характерно за снаряжението на кръстоносците е, че цялото тяло е защитено от тежка метална ризница и шлем. Те са на коне и са въоръжени с тежки оръжия. Б) При такова снаряжение, ако бъдат свалени от конете, рицарите са практически безпомощни и по този начин – обезвредени. Имайки предвид това, цар Калоян прилага тактика да ги примами в местност, която е блатиста и в която има предварително подготвени и замаскирани ями, и по този начин да ги извади от битката.

6

А) Цар Иван Асен II е представен като човеколюбив, миролюбив, благороден, обичан и от традиционните врагове – ромеите, и от другите народи, владетел, от когото се възхищават и на когото искат да приличат. Също така е представена широката му дарителска дейност за манастирите в Света гора.

5

Б) Бихме могли. Сведението е за последиците от разгрома на Епир в битката при Клокотница. Георги Акрополит като висш сановник на Никейската империя има защо да бъде доволен от разгрома на основния съперник на Никея за възстановяването на Византийската империя. В лицето на българския владетел се вижда потенциален съюзник в това съперничество и е възможно тази възхвала да е просто умел дипломатически ход на Акрополит. В) Цар Иван Асен II поставя в подчинилите му се крепости войници, стратези и събирачи на държавните данъци, за да може трайно да приобщи завладените територии към царството си.

6

7

Б) „От Бога поставен“

8

При подготовката на плана да се имат предвид: при цар Симеон – идеята за българо-византийска империя, стремежът към Константинопол, титулатурата, териториалното разширение, издигането на църквата в патриаршия, „Златният век“; при цар Иван Асен II – хегемонията на България на Балканите, титулатурата, териториалното разширение, отношението към Света гора, възстановяването на патриаршията, издигането на Търново.

4.

Светът на средновековните българи: стопанско развитие и традиции

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за стопанското развитие на средновековна България. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 5 може да се постави за домашна работа. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – – – – – –

преобразува информация от документи в таблица; използва два и повече източника за анализ; изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; определя ключови думи в исторически източник; чете и коментира самостоятелно историческа карта; съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.

Отговори на задачите Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – Б. 1

А) търговията/търговските отношения Б) мито/плащане на мито/обмитяване/митнически задължения В) Властта на кана е укрепнала, държавността функционира, защото има фискална/данъчна система и държавно съкровище, а тези приходи са важни за държавата. Стопанството е развито, защото, за да има износ, е нужно да са задоволени поне минималните потребности на местното население. Може да се предположи, че търговският обмен между България и Византия е станал доста активен, за да се налага да бъде регламентиран.

2 Категория стоки

Вид стока

Произход

Предмети на разкоша

Злато Сребро Тъкани

Византия Чехия, Унгария Византия

Хранителни продукти

Вино Плодове Мед

Византия Византия Русия

Суровини

Кожи, восък

Русия

„Работна сила“

Роби Коне

Русия, Чехия, Унгария

3

А) Тодор Светослав/Светослав Тертер Б) Защото по това време Видинското княжество, управлявано от рода Шишмановци, е особено силно, ползва се със самостоятелност и вероятно е оставило у автора впечатление за самостоятелна държава. В) Земята на България е обширна, плодородна, напоява се от много реки, има множество сребърни рудници и реки със златоносен пясък, богата е на гори. В България се отглеждат пшеница и животни, лови се риба, добиват се сребро, злато, восък, коприна.

4

А) Регламентирането засяга външната и вътрешната търговия. Дадени са привилегии на дубровнишките търговци да търгуват свободно по цялата територия на царството, без да заплащат нито вносни, нито износни мита, да бъдат защитени от всякакви посегателства под страх от наказание от страна на централната власт. Б) Положителни: Дубровник по онова време играе важна роля в европейския търговски обмен, неговите търговци са опитни и поради това могат да задоволят разнообразните потребности на българското общество и

7

успешно да реализират износ от България. Интересът им към България вероятно се основава на наличието на разнообразни български стоки вследствие на засилено стопанско развитие. Отрицателни: Неограничените привилегии, дадени на чужденци за търговия по цялата територия на царството, ги правят много силни конкуренти на евентуални местни търговци и могат да им попречат да се намесят в голямата търговия. Така търговията се поставя под контрола на чужденци, което в определени моменти води и до чуждо политическо влияние и дори зависимост. В) „...Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно... Асен, цар на българите и гърците“ 5

8

А) Прилики: И двата са търговски договори на български владетели от XIV в. с чужди търговци, дават им пълна свобода във външната и вътрешната търговия, защитават ги от посегателства, позволяват им да придобиват имоти, в които да живеят. Разлики: Вторият има по-широки функции и на мирен договор, според него решаването на споровете между самите генуезци, но и между генуезците и местното население се предава в ръцете на специален генуезки консул. Б) В сравнение с Дубровнишката грамота и в двата договора правомощията и привилегиите на чужденците са сериозно разширени с правото да притежават свои имоти и с правомощията на консула във втория договор, който има и политически характер. В) Не са. Очертава се отчетливата тенденция българската търговия да изпада във все по-голяма зависимост от чуждите търговци, чиито привилегии се разширяват. Същевременно в напрегнатата политическа обстановка през втората полoвина на XIV в. икономическата зависимост води до политическа обвързаност. Г) В отговора да се имат предвид намалелите стопански ресурси и политическото отслабване на българските държави след разделянето на България, водещи до нарастващата им зависимост от чужди икономически фактори, както и до външнополитически неуспехи и все по-голяма нужда от политически съюзници.

5.

Българското средновековно общество

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за средновековното българско общество. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. За самостоятелна работа може да се постави Задача 3. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, логически структурира и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – чете и интерпретира самостоятелно информация от художествена картина; – определя ключови думи в исторически източник; – съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – А. 1

А) Поставяне на селячеството в различни форми на зависимост от българската църква Б) В резултат на тази политика на владетелите църквата много бързо се сдобива с множество поземлени владения и работна ръка за тях и така натрупва значителни богатства, които я утвърждават като една от основните опори на върховната власт. В) цезаропапизъм

2

технитари... се наричат занаятчиите през средновековието. парици... означава категория зависими селяни през средновековието.

3

А) Представени са: селяните, занаятчиите, войниците, болярите. Представен е и царят, стоящ начело на социалната пирамида. Б) Не е представено духовенството. В) Да се имат предвид и текстът, и изображенията. Да се обърне внимание на сламените хижи и крепостта; на скромното облекло на селяните и занаятчиите и действията им; на въоръжението и поведението на войниците; на пищното облекло и атрибутите на царя и болярите, стойката и излъчването им; на описанието на двореца.

9

6.

Българската църква през средновековието

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за Българската православна църква през средновековието. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави за домашна работа. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, логически структурира и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – – – –

чете и интерпретира самостоятелно информация от схеми и художествени картини; преобразува информация от документи в таблица; изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.

Отговори на задачите Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – А. 1

А) Трикорабна базилика Б) Ротонда В) Кръстокуполна църква

2

А) След заявеното желание на цар Иван Асен II, по инициатива на патриарх Герман, с решение на всички източни патриарси, подписано от тях и предадено на царя и новоосветения български патриарх Йоаким. Б) „Великият и благочестив цар Иван Асен, (...) имаше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него (...) той потърси с голямо желание (...). На този велик и благочестив Иван Асен, цар на всички българи, вечна му памет.“ 1235 г.

3

А) Институция

Искания

Аргументи

Държава

Царска корона/признаване на царската власт

Българските владетели са я имали от далечно минало – още отпреди царете Петър и Самуил.

Църква

Патриарх/патриаршески сан

Българската църква е свята и велика и поради това го заслужава. Поради отдалечеността на Рим и несигурността по пътищата има голяма опасност папският пратеник да не може да дойде навреме и така църквата да остане без благоволение, а върху папата да падне грях.

Българската църква сама да си избира патриарх.

Б) Вероятно защото при цар Петър царската титла е официално призната, а цар Самуил е имал контакти с папата и със Запада. 4

10

А) Изображението съответства на текста. От лицето на Патриарх Евтимий лъхат благочинието и самовглъбението, за което говори текстът. Той е представен като опора на търновското население, което с надежда очаква неговата благословия, подкрепа, помощ и утешение. Б) Може да се предположи, че действително османският султан е бил респектиран от авторитета и духовното излъчване на Патриарх Евтимий, но също така може да се допусне, че това описание е само начин авторът да подчертае превъзходството на духовния водач над завоевателя, да покаже огромното си възхищение от поведението на своя учител и да го посочи като пример за подражание. В) Неговата мисия и отговорност на истински духовен пастир към паството му, особено в моменти на тежко изпитание за християнската вяра. Г) При отговора да се имат предвид: обстоятелствата, при които е създадена Българската църква, отношенията Ӝ с владетеля, утвърждаването на народностния Ӝ характер, ролята Ӝ в процесите на формиране на българската народност и за културно-духовното развитие на българите.

7.

Всекидневие на средновековните българи

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за всекидневния живот на средновековните българи. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави за домашна работа. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – – – –

използва два и повече източника за анализ; изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; определя ключови думи в исторически източник; съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.

Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б. 1

А) танците, песните, свирните, игрите, пиенето на вино Б) „(...) вярват в сънища и във всяко сатанинско учение (...), обичат повече (...) басните, отколкото книгите (...)“

2

А) 1. Жена свири на флейта. 2. Жени танцуват. 3. Музиканти свирят. Б) Струнни, духови и ударни. Приличат на гъдулка, флейта и тъпан.

3

А) През първата седмица след Петдесетница млади мъже обикалят селата, ходят по къщите на хората и получават подаръци за изпълняваните от тях игри и буйни танци. Б) Забрана за изпълняване на обичая; църковни наказания – забрана на причестяване за три години, въздържание от месо, постене. Най-тежко е лишаването от причастие заради важното му място в християнските ритуали. В) Може да се каже, че не се е справила. Русалиите са обичай с далечен езически произход, успял да просъществува до началото на XIII в., преплетен с християнския календар. Наказанията, макар и строги, са за определен срок и след това някои от наказаните биха могли отново да вземат участие в обичая.

4

А) От природния цикъл на сезоните и определената от тях последователност на основните стопански дейности с вплетени в тях значими християнски празници като Рождество. Б) Всички стопански дейности в земеделието и животновъдството, всекидневието, управлението на държавата, животът на близки и далечни народи. В) „(...) Ако бъде Рождество Христово в понеделник, зимата (...) Ако бъде Рождество Христово във вторник, зимата...“ Г) При отговора да се има предвид кое църквата определя като неприемливо за поведението на истинските християни, как му се противопоставя, как просъществуват езическите обичаи, как се обяснява относителната толерантност на църквата към тях.

11

8.

Българите и светът през средновековието

Предназначение Работният лист може да се ползва при разглеждане на темите за българската средновековна култура, както и за преговор и обобщение. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави за домашна работа. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – – – –

изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; чете и коментира самостоятелно историческа карта; интерпретира самостоятелно информация от изображения (миниатюри, икони, стенописи, фотоси); съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.

Отговори на задачите Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – В.

12

1

А) Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий Б) Св.св. Кирил и Методий за това, че създават славянската азбука, а техните ученици, защото съхраняват и развиват тяхното дело в България. В) Защото е забележителен църковен певец и композитор, реформирал византийското нотно писмо и въвел български интонации в религиозната музика. Г) Може да се предположи, че е оценка на значението им за българската християнска църква – Св. Седмочисленици създават и развиват буквите и писмеността, а Йоан Кукузел – нотите и музиката.

2

А) Киприян Б) Григорий Цамблак се е родил в Търново, обучавал се е и се е подготвил за свещенослужение в Атон, бил е Киевски митрополит, починал е в манастира Нямц. В) Константин Костенечки Г) Трябва да се отбележат териториите на Московското княжество, Молдова и Сърбия.

3

А) Мадарският конник Б) Рилският манастир В) Боянската църква Г) Скалните манастири при с. Иваново, Русенско

4

Да се изясни ролята им за средновековната европейска цивилизация, като се имат предвид създаването на азбуката, същността на Моравската мисия, срещите с папата и освещаването на славянските книги, приносът им за християнската църква, делото на учениците им в България, ролята на България за съхраняването и развитието на делото на светите братя и за християнизацията на славянството.

9.

Българите в османската империя (ХV–ХVІІ в.)

Предназначение Работният лист може да се ползва при разглеждане на темите за българите под османско управление и българското стопанство през ХV–ХVІІ в., както и при преговор и обобщение. Учениците могат да коментират и попълват в час Задачи 1, 2, а за домашна работа може да се постави Задача 3. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, логически структурира и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – – – – – –

чете и коментира самостоятелно статистически данни; чете и коментира самостоятелно историческа схема; преобразува информация от документи в таблица; проследява развитието на институциите на властта; определя ключови думи в исторически източник; съставя разширен план на зададен въпрос.

Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – Б; 3 – Б. 1

А) Вид данък

Население, което го плаща

ресм-и мюджерет (ергенски данък)

рая мюсюлмани

испенче

немюсюлмани

бенак

мюсюлмани

джизие

немюсюлманско население

авариз

собственици на имоти

харач (поголовен данък)

немюсюлмани

кръвен данък (данък за момчетата)

немюсюлмани

десятък

всички

ангария

всички

Б) Данъчната система се характеризира с това, че освен трите вида рента (натурална, отработъчна и парична) са обособени и данъци, плащани само от немюсюлманското население. В) Девширмето, заради обезкръвяването на българската народност и лишаването Ӝ от работна ръка 2

А) Румелия /Романия Б) бейлербейства; санджаци

3

А) Завладяната земя се смята собственост на държавното съкровище, на върховния повелител – султанът. Тя се поделя на различни по обсег владения – тимари, зиамети и хасове. Всички османски владелци, на които са определени владения под формата на спахилъци, имат военно-служебни задължения към върховната власт. Османската държава, утвърдена в непрекъснати войни, се стреми да запази служебния характер на спахилъка и контрола си над него. Спахиите са ограничени в правата си върху дадените им ленове. На тях им се предоставя власт по-скоро върху доходите от техните ленове, отколкото върху самата земя, която подвластното зависимо население обработва. Наред със спахилъка се развива и друг тип владение – т.нар. мюлк, който се дава с права на пълна, неограничена лична собственост. Притежателите на тези владения са свободни да ги предават в наследство, да ги по-

13

даряват и превръщат във вакъф, т.е. да ги причисляват към категорията на неотчуждаемите и неприкосновени поземлени имущества. Всяко от владенията, независимо дали е служебно, или с широки права на собственост, представлява комплекс от множество самостоятелни, еднолични селски стопанства. Селяните ги владеят при различни ограничения. Всички недвижими имущества в чертите на населените места се смятат за пълна частна собственост на притежателите им. Селяните ползват и други земи, за да се изхранват. Тези дялове се назовават бащиния, когато стопаните им са немюсюлмани. Б) Султанът/държавата В) Спахилък (тимар, зиамет, хас), мюлк, вакъф Г) При съставянето на плана да се постави акцент върху: – новите завоевания като възможност за създаване на нови ленове; – поддържането на голяма войска чрез отдаване на правото на доходи от тимарите; – обвързването на размера на дохода с участието и приноса във войската.

14

10.

Българското общество и антиосманската съпротива (ХV–ХVІІ в.)

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за българското общество през ХV–ХVІІ в. и антиосманската съпротива на българите, както и при преговор и обобщение. Задачите са подходящи за коментиране и попълване в час. Конкретно за посочените теми като домашна задача може да се поставят Задача 1 (първа тема) и Задача 4 (втора тема). Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически документи; – определя ключови думи в исторически източник; – преобразува информация от документи в таблица; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – Б; 3 – В. 1

А) Категории население

Задължения

Привилегии

А

мартолоси

Охрана, поддържане на реда – защита на населението

Освободени от испенче, десятък, други данъци и всички аваризи

Б

дервентджии

Охрана на проходите

Освободени от ангарии, извънредни данъци и повинности

В

войнуци

Участие в имперските походи

Освободени от харадж, испенче, данък върху свинете и овцете

Г

власи

Участие в отбраната на територии

Д

джелепи

Осигуряване на овце за нуждите на империята

Освободени от харадж, десятък, испенче, извънредни данъци (аваризи), сватбарина –

Б) За изпълнение на определени служби, свързани с военни, полицейски, охранителни и други функции В) Джелепите – търговци с овце; тази категория население не изпълнява поръчана служба, а трупа богатства от дейността си. Г) Сред немюсюлманското население се обособява групата на джелепите, които се превръщат в търговци с овце в имперски мащаб, като натрупват значителни средства. 2

При попълването на колоната „Година“ да се имат предвид годините на събитията, описани в документите, а не датировката на самите документи. Вид на документа

Година

Водачи

Обхват

А

Писмо

1408

Константин и Фружин

Тимошко

Б

Мемоар

1598

Дионисий Рали

Търновско

В

Приписка

1454

Радич

София

Г

История

1689

Карпош

Призрен, Прищина, Косово, Вълчитрън, Йени пазар, Митровиче

Д

Свидетелство за участие

1688

Богдан Маринов

Чипровец, Железна, Клисура, Копиловци

15

16

3

А) Битката при Варна, 10 ноември 1444 г. Б) „... морето/Варна... Смаяни, бойците... Владислав Варненчик и Ян Хуняди...“ В) Защото във войската на полско-унгарския крал участват чехи, немци, унгарци, хървати, рутени (украинци), власи, литовци, сърби, босненци, арменци и папски рицари, както вероятно и българи.

4

Отговорът да съдържа: – освободителните борби през ХVІ–ХVІІ в. – в условията на нестихващи войни между Османската империя и Европа; – българите, които още не могат да разчитат на собствените си сили, се възползват от отслабването на империята и пораженията Ӝ, за да търсят политически и военни съюзници; – от своя страна европейските войски се обръщат за подкрепа към българите, преследвайки своите политически цели, и ги включват в плановете си.

11.

Светът на възрожденските българи: стопанско развитие

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за стопанската инициатива на възрожденските българи. Задачите са подходящи за коментиране и попълване в час. За домашна работа може да се постави Задача 4. Умения на ученика: – прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически документи; – преобразува информация от документи в таблица; – определя ключови думи в исторически източник; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – идентифицира и датира събитие въз основа на информация от исторически източник; – съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б. 1

А) Търговия, производство на платове, производство на зърнени храни, плодове и зеленчуци, млечни продукти, мед и вино, желязо Б) Стока

Място на производство

Място на износ

Жито

Румелия и България

Черноморският басейн

Аби и гуни

Районът на Татар Пазарджик

Мала Азия, Румъния

Желязо

Самоков

Константинопол и пристанища в Черно море

Зеленчуци и плодове

Пловдив и съседните села

Цариград (Константинопол)

Мед, масло, лой

Черноморието

към пристанища на Черноморието

Дървесина

Вътрешността на българските земи

към пристанища на Черноморието

В) Цариград – многолюдна столица, която има големи консумативни потребности. Развитие на стопанството в българските земи, основен производител и в непосредствена близост до столицата, развитието на занаятчийството във връзка с реформите във войската. 2

А) Събитие: Откриването на фабриката на Добри Желязков; Датиране: 1834 г. Б) Добри Желязков В) „...Негово Величество е останал твърде доволен, задето са се намерили способни раи в царството да произвеждат такова сукно, и е заповядал държавата да обърне внимание на този въпрос. В случай че гореспоменатият се погрижи да произвежда още по-добро сукно, ще бъде удостоен с благоволението на падишаха. А сега, съгласно издаденото царско ираде, той се освобождава от специалния военен данък и други данъци и даждия.“

3

А) Черноморието, Софийско, Пловдивско, Серско Б) Покупко-продажбата на стоки и развитието на търговията допринасят както за производството, така и за натрупването на средства, необходими за населението и за държавата.

4

В отговора да се имат предвид: развитието на промишлеността главно в рамките на занаятчийското производство; връзка с новите консумативни нужди и изисквания на пазара; разделение на труда и преминаване на производството на даден вид стока през няколко фази; поява на манифактурата като основна форма на новия начин на производство и широкото Ӝ разпространение в текстилното производство; подем на занаятите, свързани с производството на памук, вълна и коприна; първите манифактурни и фабрични предприятия в българските земи; благоприятни условия за производство на суровини, традиции в производството; връзката на текстилния отрасъл с възникването на манифактури в Европа, както и с началото на първата индустриална революция; протекционистки мерки на държавата: 1773 г. – автономия на еснафите, реформите и необходимостта от дрехи за войската, нуждите на износа.

17

12.

Всекидневие на възрожденските българи: елементи на модерността

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за всекидневния живот на възрожденските българи. Задачите са подходящи за коментиране и попълване в час. За домашна работа може да се постави Задача 6. Умения на ученика: – открива модерността във всекидневието на българите; – интерпретира информация от художествени картини; – установява промените в българското общество през епохата на Възраждането; – чете и прави заключения от различни видове исторически документи; – определя ключови думи в исторически източник; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – съставя писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Г; 2 – Б; 3 – Г.

18

1

Селският дом е сравнително малък, с две стаи; изглежда беден, въпреки че има съдове и домашна покъщнина; животните са неотменима част от двора. Второто изображение показва една по-различна обстановка – просторна стая, застлана с килим, високи прозорци и украсени ниши, миндери край стената. Вероятно става дума за градски дом, в който се забелязват елементи на нараснало материално състояние и нови битови потребности.

2

А) Хоро / Празник / Танц Б) На герана / За вода В) Оран Г) Среща на чешмата / Момък и девойка

3

А) Занаятчиите и търговците Б) еснаф В) Деление на първомайстори, майстори, старейшини, бирник, калфи и чираци Чиракът слугува три години без заплата, като калфа работи още три години със заплата, определена от първомайстора и старейшините, след което може да бъде провъзгласен за майстор.

4

А) Ново облекло, нова празнична организация, нови танци, нови места за социални контакти, нови забавления Б) Авторът не приема промените, защото за него те влизат в противоречие с традициите и патриархалните нрави.

5

А) Идентификация с героите на френските романи, което се изразява в абсурдно копиране на поведението им. Б) Защото чрез френското влияние в българските земи нахлуват елементите на модерността, оттук и изразът алафранга – „по френски“.

6

При отговора да се обърне внимание на следното: – стопанският подем през Възраждането, замогването на българите, появата на нови потребности и възможности те да бъдат задоволени – пътувания, търговия, контакти; – обособяването на градската култура, развитието на търговията с близки и далечни страни, възможност за проникването на стоки на буржоазния лукс в уредбата на дома, облеклото и др.; – оформяне на структурата на буржоазното общество и наличие на материални възможности, придобиване на образование в чужбина и възприемане на определени битови навици от европейските страни; – промяна в начина на общуване, светските маниери за поздрав, общуване на обществени места; – космополитният характер на буржоазната цивилизация.

13.

Църковно-национално движение през Възраждането

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за църковно-националната борба през Възраждането, както и за преговор и обобщение. Учениците може да коментират и попълват в час Задачи 1, 2 и 3. Задачи 4 и 5 са подходящи за преговор и обобщение, а за домашна работа може да се постави Задача 6. Умения на ученика: – определя причини и следствия и ги йерархизира; – разпознава исторически личности по техните изображения; – установява промените в българското общество през епохата на Възраждането; – чете и прави заключения от различни видове исторически документи; – определя ключови думи в исторически източник; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – съставя писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б. 1

А) Симония/откупуване на църковните длъжности Б) „...Освен това село беше получил от владиците в Цариград още две други срещу 60 пиастра. Селяните му плащаха по една пиастра при смърт, 10 пари за кръщене и 15 за женитба... Свещеникът отслужваше литургията си на гръцки, но неговото невежество, както и невежеството на енориашите му, беше невероятно.“

2

А) Османската власт включва в рум-милета всички православни поданици на султана. Б) След 1830 г., когато гръцките архиереи се противопоставят на действията на българите за възстановяване на славянското богослужение и за откриване на училища.

3

А) Българите, представители на всички еснафи в Цариград, дават пълномощното на Неофит Хилендарски (Бозвели) и Иларион Макариополски. Б) „Ние, долуподписаните българи... от всички еснафи и занаяти... Всички еснафи избраха Неофита Кот. и Г. П. Илариона Еленца да представляват пред Светейшия патриарх и Синода нашите нужди и потребите, които се отнасят до нашата вяра, от които сме лишени и тука в Цариград и по всичката България.“ В) Да бъдат представители на българския народ пред цариградския патриарх и Синода и да поставят въпроса за българско богослужение. Г) 1. Иларион Макариополски 2. Неофит Бозвели

4

А) – Духовенство от български произход; – свободно откриване на народни училища; – откриване на български печатници; – българско представителство от духовенството или миряни, които да изразяват българските интереси пряко пред Портата; – създаване на смесени съдилища от мюсюлмани и българи, които да защитават българите от гръцките интриги. Б) „...Високата Порта... на българите... им даде архиереи и духовенство от тяхната народност...“

5

А) Събитие: Великденската акция; Датиране: 3 април 1860 г. Б) Искането за български архиереи е заменено с пълното отхвърляне на властта на Цариградската патриаршия.

6

При отговора да се имат предвид: – същността на църковния въпрос като въпрос за национално признаване; – официалното признаване на българската нация на историческите територии Мизия, Тракия и Македония; – първа българска призната институция, представляваща българите пред света, извоювана в резултат на усилията и действията на самите българи; – изключително положителното въздействие върху културно-просветното дело и стимул за революционните борби.

19

14.

Политически идеи на българите през Възраждането

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за развитието на българското националноосвободително движение през 50–70-те години на ХІХ в., Априлското въстание – 1876 г., както и за преговор и обобщение. Задачи 2 и 5 са подходящи за коментиране и попълване в час, а Задачи 1 и 4 – за преговор. Като домашна работа може да се поставят Задачи 3 и 6. Умения на ученика: – открива и представя различни гледни точки в информация от различни източници; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически документи; – сравнява политически идеи по основни белези; – проследява развитието на основни политически идеологии, концепции и тяхното практическо приложение в български условия; – преобразува информация от документи в таблица; – чете и коментира самостоятелно историческа карта; – разпознава исторически личности по техните изображения; – определя ключови думи в исторически източник; – съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – А; 3 – А. 1

А) Док. А. План на Г. С. Раковски за освобождение на България от 1861 г. Док. Б. Привременен закон за народните горски чети от 1 януари 1867 г. Док. В. Мемоар на ТБЦК/ ТЦБК до султан Абдул Азис от 1867 г. Док. Г. Проектопротокол на Добродетелната дружина за създаване на югославянска държава през 1867 г. Док. Д. Програма на БРЦК от 1 август 1870 г. Док. Е. Нареда на работниците за освобождението на българския народ, съставена от Васил Левски през 1871 г. Б) №

2

20

Основни възгледи за решаване на българския въпрос

Начини и средства за осъществяването им

Конкретни действия за осъществяването им

А

Въоръжена борба за освобождение

Навлизане на полк и чета и всенародно надигане

Първа българска легия

Б

Въоръжена борба за освобождение

Навлизане на чети, които се поставят под общо командване, и всенародно надигане

Четите на П. Хитов и Филип Тотю (с финансовата подкрепа на Добродетелната дружина)

В

Създаване на дуалистична българо-турска държава

Приемане на конституция на Османската империя

Изпращане на Мемоар до султана

Г

Създаване на дуалистична сръбско-българска държава

Единодействие със съседен народ (сръбският) за освобождението на България

Втора българска легия, четите на П. Хитов и Филип Тотю

Д

Действия за отхвърляне на турското потисничество и гръцката власт

Мирни средства и в краен случай въоръжена борба

Революционна пропаганда; единодействие с ВРО – 1872 г.

Е

Всенародна революция

Предварителна подготовка за всенародно въстание

Изграждане на ВРО

А) Обозначени центрове на българското националноосвободително движение – Сърбия, Букурещ, Ловеч; отбелязаните години – 1862; 1869; 1869–1873; пътят на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа; обозначените български градове, включени във ВРО на В. Левски.

Б) Етапи в развитието на българското националноосвободително движение; Революционни борби на българите за освобождение през 60-те–70-те год. на ХІХ в.; Въоръжена борба на българите за освобождение през 60-те–70-те год. на ХІХ в.; Организираното националноосвободително движение на българите през 60-те–70-те години на ХІХ в. 3

В отговора да се имат предвид като приноси: всенародно въстание; участие на всички слоеве на българското общество; създаване на комитети като основно ядро за подготовка на въстание; свързване на комитетите в тайна конспиративна мрежа (ВРО); сериозна подготовка на въстанието; отхвърляне на всякакви комбинации с българския въпрос; отстояване на самостоятелността на борбата; установяване на свята и чиста (демократска) република с равенство на всички, без разлика на вяра, народност и пр.

4

а) Иларион Драгостинов – II революционен окръг б) Захари Стоянов – IV революционен окръг в) Стефан Стамболов – І революционен окръг г) Георги Бенковски – IV революционен окръг д) Тодор Каблешков – IV революционен окръг е) Стоян Заимов – III революционен окръг ж) Никола Обретенов – III революционен окръг з) Панайот Волов – IV революционен окръг

5

А) Завземането на кораба „Радецки“ и слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг Б) Христо Ботев В) Ботев е представен като много възрастен човек с бяла брада, който говори на френски. Най-вероятно той е представен така поради отдалечеността на Испания от събитията на Балканите, което изкривява информацията, но може да се предположи, че българският революционер е представен като старозаветен пророк, за да се внуши справедливостта на каузата.

6

При отговора на въпроса да се имат предвид: Целите на въстанието; Потушаването на въстанието; Отзвукът сред обществеността на Англия, Франция, САЩ, Русия и др. (анкетите и световният печат); Действия в защита на българите; Натискът върху политическите кръгове; Поставяне на българския въпрос в центъра на Източната криза (Цариградска посланическа конференция и обявяване на Руско-турската война).

21

15.

Култура и духовен живот през Възраждането

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за българската възрожденска култура. Задачите са подходящи за коментиране и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави и за домашна работа. Умения на ученика: – разширява представите си за културно-пространствената среда на българите и нейната специфика; – чете и интерпретира различни по вид изображения; – обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източници; – – – –

разбира богатството от традиции в българската култура; преобразува информация от документи в таблица; изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.

Отговори на задачите Да преговорим: 1 – В; 2 – А; 3 – В. 1

А) 1. гражданска архитектура – часовниковата кула в Габрово 2. иконопис – „Богородица Кикос със св. Георги, св. Димитър и пророци“, 1830 г., икона от Атон 3. историческа живопис – „Покръстването на княз Борис в Плиска“, худ. Николай Павлович 4. художествени занаяти – таван в Даскаловата къща в Трявна 5. гражданска архитектура – мостът на Колю Фичето при Бяла 6. художествени занаяти – сребърни накити от ХVІІІ–ХІХ в. 7. църковна архитектура – църквата „Св.Троица“ в Свищов 8. портретистика – „Портрет на Домника Ламбрева“, худ. Ст. Доспевски Б) иконата на Богородица от Атон В) мостът при Бяла и църквата в гр. Свищов

2

А) Редактори

Константин Фотинов, Иван Добровски, Петко Р. Славейков, Георги С. Раковски, Димитри Мутев, Драган Цанков, Иван Богоров, Д. Ваклидов, Т. С. Бурмов, Н. Михайловски, А. Лонг, Н. Генович, Добри Войников, Иван Грудов, Иван Касабов, Тодор Икономов

Тематична характеристика на изданията

научнопопулярна, общообразователна, езиковедска, историческа, обществено-политическа, литературна, стопанска, сатирично-хумористична, критика на обществените недъзи, педагогическа, религиозна

Б) – Консервативна – в. „Съветник“ и в. „Время“ – Туркофилска – в. „Турция“ – Либерална – в. „Народност“, в. „Македония“, в. „Дунавска зора“ В) Г. С. Раковски, Тодор Икономов, Иван Касабов, Иван Грудов Г) На картата трябва да са отбелязани градовете: Смирна, Виена, Букурещ, Нови Сад, Цариград, Белград, Браила, Болград. Д) Цариград, голяма българска колония, материални възможности, средоточие на църковно-националната борба

22

3

При отговора да се имат предвид: ролята на печата като основно средство за комуникация, разпространение на идеи, средство за получаване на информация за заобикалящия българите свят; разпространение на популярни знания от различно естество – стопански, педагогически, исторически, етнографски и др.; ролята му за развитие на новобългарския език; средство за осмиване на обществените недъзи и формиране на обществено мнение; пропаганда; оформяне на прослойката на вестникарите и основите на модерния български печат.

4

Периодиката се издава чрез абонамент, като парите се изпращат на редактора на съответното издание; издателите на вестниците разчитат на спомоществованията (даренията) на българи, които получават и разпространяват изданията.

5

А) На основата на действителната случка да се разобличи развратният начин на живот на гръцкото духовенство и така да се осмее Цариградската патриаршия като недостойна да бъде духовен водач на българите. Б) Сюжетът е свързан с църковно-националните борби на българите/с борбите за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. В) Тъй като комедията има определена цел – да бъдат осмени гръцките духовници, за да се аргументира стремежът на българите да скъсат с Патриаршията.

6

А) Българският народ е сравнен с „маловръстно“ дете, той е в началото на своята модернизация и поради това възприема повърхностно много от европейските влияния. Б) Той противопоставя модата на цивилизацията. За него цивилизацията има трайни, дълбоки и същностни характеристики за разлика от модата, която е преходна и повърхностна. В) „...Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това – и криви убеждения, които представят смешни умове...“ Г) При отговора да се има предвид: театралните сюжети отразяват злободневни проблеми на българското общество; те осмиват противниците на българите в хода на възрожденските процеси, но и някои качества на самите българи; театърът има за цел да възпитава, да обединява българите, да ги подкрепя в трудния път към духовно израстване.

23

16.

Политически идеи на българите (1878–1944) – І част

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на проблемите за същността на Търновската конституция и формирането на българската политическа система или при уроци за обобщение и преговор. Задачите са подходящи за попълване от учениците в час. Задача 3 може да се постави за домашна работа или като преговор. Умения на ученика: – самостоятелно чете и коментира исторически документ; – установява промените в българския политически живот през периода след Освобождението; – проследява развитието на институциите на властта; – определя ключови думи в исторически източник; – дава примери за определен исторически проблем; – попълва таблици по зададени показатели. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Г. 1

А) Министрите носят лична и колективна отговорност. Б) Чл.155. Народното събрание може да предава министрите на съд за измяна на отечеството или на Княза, за нарушение на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на Княжеството за лична полза. Не е лесно да се предава министър на съд. Това може да се направи само от НС, в което управляващата партия има пълно мнозинство, защото за предложението трябва да гласуват 2/3 от присъстващите депутати. Същевременно опозицията може само да прави предложения за съдене – за това са необходими подписите едва на 1/4 от народните представители. В) Възможни са различни отговори: 1903 г. – съдени Тодор Иванчов, Васил Радославов и Димитър Тончев, обвинени в корупция. 1910–1914 г. – съдени ген. Рачо Петров и ген. Михаил Савов (военен министър), обвинени в злоупотреби при доставката на оръжие. 1922 г. – съдени министрите от кабинетите на Иван Евстр. Гешов, д-р Ст. Данев, Васил Радославов и Александър Малинов – за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. 1945 г. – съдени министрите от правителствата, управлявали България през периода 1941–1944 г. – виновни за въвличане на България във Втората световна война. Г) Изпълнителната власт принадлежи на Министерския съвет, който обаче е под „върховния надзор и ръководство“ на княза. Той назначава и освобождава министрите. Същевременно министрите са отговорни пред княза и Народното събрание.

2

Русофили

3 Партия

24

Период на управление

Лидери

Политически идеи (вътрешна политика, външнополитическа ориентация)

Либерална партия

1880–1881 1883–1886

Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков

За своя цел определя спазването и прилагането на Търновската конституция и запазването на дребната собственост в града и селото. Във външната си политика приема Русия за единствен покровител.

Консервативна партия

1881–1883

Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков

За модерно развитие на България. Изразява съмнения в приложимостта на Търновската конституция и настоява за промени в нея, насочени към разширяване на правата на българския княз. Приема Русия като водещ партньор във външнополитическите отношения.

Народнолиберална партия (НЛП)

1887–1894 1903–1907

Стефан Стамболов, Димитър Петков, Никола Генадиев

В програмата си застъпват модерни идеи за стопанско развитие на страната и за самостоятелна външна политика, ориентирана към западноевропейските страни.

4

Либерална партия (радослависти)

1899–1901 1913–1918

Васил Радославов

Управлението Ӝ е пример за злоупотреба с властта. Във външната политика е ориентирана най-вече към Германия и Австро-Унгария.

Народна партия (НП)

1894–1899 1911–1913

Константин Стоилов, Иван Ев. Гешов

Силна и влиятелна партия, подкрепена от икономическия ни елит. Прилага модерните си идеи за стопанско развитие на страната, а във външната политика е ориентирана към Русия.

Демократическа партия (ДП)

1901–1902 (коалиция) 1908–1911

Петко Каравелов, Александър Малинов, Никола Мушанов

Защитава принципите на конституционализма и спазването на гражданските права. Във външната политика е ориентирана към Русия.

Прогресивнолиберална партия (ПЛП)

1901–1903 (коалиция) 1913

Драган Цанков, д-р Стоян Данев

Най-русофилската партия в България през целия си период на съществуване.

Български земеделски народен съюз (БЗНС)

1920–1923 г. 1931–1934 (коалиция)

Янко Забунов, Александър Стамболийски, Никола Петков

Защитава интересите на българските селяни. По време на самостоятелното си управление извършва редица реформи в техен интерес, но с действията си нарушава Търновската конституция. В международен план се стреми да изведе България от изолация – споразумение със СХСК.

Българска комунистическа партия (БКП)

1919–1990 (преименувана)

Георги Димитров, Трайчо Костов

Политическото Ӝ влияние в страната след Първата световна война бързо нараства. Приема много от идеите на Болшевишката партия в Русия за установяване на работническа власт чрез революция, член е на Комунистическия интернационал. Постепенно дейността Ӝ се подчинява на интересите на СССР. След организираното от нея Септемврийско въстание създава въоръжени отряди и действа и в нелегалност. През 1924 г. БКП е забранена като противоконституционна партия. През периода 1927–1934 г. тя действа легално под името Българска работническа партия. През 1942 г. по нейна инициатива е създаден ОФ.

Демократически сговор (ДСг)

1923–1931

Александър Цанков, Андрей Ляпчев

Управлява в един от най-кризисните моменти в историята на България. Сериозни вътрешнополитически проблеми: политическо противопоставяне (ЗЗД); последици от световната икономическа криза. В международен план – политика на мирна ревизия на Ньойския договор.

А) използване на властта за облагодетелстване; извършване на преврати и установяване на режими; насилия и измами при изборите; създаване на усещането, че политиците стоят над законите, които приемат Б) корупция

25

17.

Политически идеи на българите (1878–1944) – ІІ част

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за националноосвободителните борби на българите след 1878 г., развитието на българския национален въпрос, външната политика на България и участието Ӝ във войните през ХХ в., както и за обобщение и преговор. Задачи 5, 6 и 7 може да се попълват и коментират в час, а задача 8 е подходяща за домашна работа. Умения на ученика: – самостоятелно чете и датира исторически документи; – интерпретира информация от фотография, отразяващи изучавани събития; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – използва различни подходи за дефинирането на основни исторически понятия; – съставя писмен отговор на зададен въпрос, който съдържа съпътстващи въпроси. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – А; 2 – А; 3 – Г. 5 Понятие

Обяснение

българска национална идея

Идея, зародила се през Възраждането, изразяваща мечтата, стремежа на поколения българи да заживеят заедно в една свободна България, която да обедини в границите си всички български земи на Балканския полуостров.

български национален въпрос

Въпросът за съдбата на българите на Балканския полуостров, останали извън пределите на свободна България вследствие решенията на Берлинския договор 1878 г., и възможностите за тяхното обединение с родината.

6 Клауза

7

26

Договор

Година

„чл.13. На юг от Балкана...“

Берлински договор

1878 г.

„...Общото управление на Източна Румелия...“

Топханенски акт (Договорът от Топхане)

1886 г.

„чл. 3. Между Царство България и...“

Букурещки договор

1913 г.

„чл. 6. Пространството на българското княжество е...“

Санстефански договор

1878 г.

А) През 1942 г. Южна Добруджа е вече възвърната към българската държавна територия, а в Македония и Западните покрайнини са въведени български войски и администрация, т.е. е реализирана българската национална идея за Велика България. Б) Сключването на Крайовската спогодба (7.09.1940) и възвръщането на Южна Добруджа; присъединяването на България към Тристранния пакт (1.03.1941) и в качеството Ӝ на съюзник на Германия – даването за администриране на Македония и Западните покрайнини В) На първия ред от ляво на дясно – Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Петко Славейков, Антим І, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов; на втория ред – Гоце Делчев Г) След две национални катастрофи – 1913 г. и 1919 г., само за две години благодарение на водената от цар Борис ІІІ външна политика България си възвръща Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорието и Вардарска Македония. В тези райони има българска администрация и войски, въведено е българското законодателство, т.е. като че ли най-после е изпълнена мечтата на българите за решаване на българския национален въпрос. Резултатът в крайна сметка след Втората световна война е запазването на Южна Добруджа в границите на българската държава.

8

В отговора на въпроса следва да се имат предвид: • представяне на първоначалните реакции на българите, протестите им, комитетите „Единство“ и КресненскоРазложкото въстание; • обясняване на различния статут на българите в Източна Румелия и на тези, които остават в границите на Османската империя; • БТЦРК, подкрепата на българското правителство, румелийската армия и българите в областта; 6.09.1885 г.; след успешната за българите Сръбско-българска война и ловките дипломатически ходове – дипломатическото признаване с Топханенския акт; • конкретните факти по основаването и дейността на организацията, целта – автономия на Македония с оглед на бъдещото Ӝ обединение с България; най-значимата проява – Илинденско-Преображенското въстание (избухването, резултатите от него); • постигане на националното обединение, което обаче не е осъществено. Напротив, вследствие на всяка война България губи нови земи от своята територия (кои са те). Причината е в максималистичните искания на управляващите в България, двуличието на балканските съюзници, дипломатическата игра на великите сили с цел гарантиране на собствените им интереси.

27

18.

Между комунизма и демокрацията: политическо развитие

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за развитието на България през първите години на налагане на комунистическата власт в България и развитието на тоталитарната система, кризата от 80-те години на ХХ в. и крахът на комунизма, проблемите на българския преход към демокрация, както и при уроци за обобщение и преговор. Задачите са подходящи както за попълване от учениците в час, така и за самостоятелна работа. За преговор и обобщение може да се използват Задачи 1, 6, 8, 9. За домашна работа може да се поставят Задачи 5, 7 и 9. Умения на ученика: – попълва таблица по зададени показатели; – чете и коментира самостоятелно исторически документ; – проследява развитието на основни политически идеологии, концепции и тяхното практическо приложение в български условия; – владее свободно умението за пространствена и хронологическа ориентация; – интерпретира информация от фотографии, отразяващи изучавани събития; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – съставя писмен отговор на зададен въпрос, който съдържа съпътстващи въпроси. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – А; 2 – Г; 3 – Б. 1

2

28

Характеристика на политическата формация

Партия

Лидери

Роля в политическия живот

Българска комунистическа партия (БКП)

Георги Димитров, Трайчо Костов

Още със създаването си (1919 г.) приема много от идеите на Болшевишката партия в Русия – за установяване на работническа власт чрез революция, става и член на Комунистическия интернационал. Постепенно дейността Ӝ се подчинява на интересите на СССР. След Септемврийското въстание от 1923 г. действа в нелегалност, забранена е със ЗЗД. През 1942 г. по нейна инициатива е създаден ОФ.

След 9.09.1944 г. благодарение на съветските войски в страната тя постепенно овладява властта, следвайки политиката на СССР и неговия модел за налагане на тоталитарно управление.

Народен съюз „Звено“

Кимон Георгиев

Възприема се като „надпартийна организация“ с малко членове, като кръг от съмишленици. През 1934 г., когато осъществява 19-омайския преврат, тя отрича парламентарната демокрация, създадена на принципите на Търновската конституция, и настоява за силна авторитарна власт.

Сочен е като основен фактор в преврата на 9.09.1944 г. Неговият лидер оглавява правителствата на ОФ, зад чиято фасада се предприемат и първите стъпки за налагане на тоталитарната власт: лагерите, Народният съд, цензурата, преследването на всички другомислещи.

Отечествен фронт (ОФ)

Кимон Георгиев, Георги Димитров

Коалиция от няколко политически партии: БКП, БЗНС, БСДП, „Звено“, създадена по инициатива на БКП, която постепенно придобива и водеща роля в нея.

Управлява страната от 9.09.1944 г. до 1948 г., когато е сформирано първото самостоятелно комунистическо правителство. ОФ трябва да създаде маската на демократично управление, в което съществува политически плурализъм. Формално ОФ е коалиция, но подчиняваща се на политиката на БКП.

А) Защото в България БКП е победила лесно благодарение на наличието на съветски войски в страната, а не на въстание (революция).

Б) Не, няма. Защото, както казва Сталин, аксиома е, че социализмът не може да се построи без диктатура на пролетариата. Въстание може да няма, но разправата с политическите противници е еднаква, докато се установи тоталитарен режим. 3

А) Да всява страх у гражданите. Този тип публично унижение трябва да им покаже да внимават да не се превърнат и те във врагове на народа. Б) Добре облечени, някои са с бради, всички са млади хора, сред тях има и жена. Някои от тях може би са студенти. Повечето вероятно са представители на българската интелигенция. В) Трудововъзпитателните лагери; решенията на Народния съд и на съдилищата по окръзи; изселване; отнемане на собствеността; затвор и съдебни процеси за политическите противници

4 Събитие

Последователност

Приемането на Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития (лагерите)

1

Подписването на Парижкия мирен договор

5

Провеждането на референдум за ликвидиране на монархията

3

Екзекутирането на Никола Петков

6

Провеждането на избори за VІ Велико народно събрание

4

Началото на заседанията на Народния съд в София

2

5

Икономическа криза; продоволствена криза; появата на свободен печат, свобода на словото; голяма активност на обществото; мирни форми на протест; многохилядни митинги; затваряне на Университета, гладни стачки и др.

6

Таблица. Посочените събития са примерни. Може да бъдат посочени и други, като не се нарушава хронологията на управление на съответните правителства. Правителство на:

Министърпредседател

Период на управление

БКП/БСП

Андрей Луканов

1990

Приета е Конституцията на Р. България. Правителството пада след протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната. Въвеждане на купонна система. Програма ФАР е открита за България.

БСП, СДС, БЗНС

Димитър Попов

1990–1991

Правителство „на националното съгласие“, Д. Попов е известен с репликата си: „За Бога, братя, не купувайте!“, което смята за ключ към излизане от икономическата криза. Главната квартира на НАТО в Брюксел е посетена от министър-председателя Димитър Попов и президента д-р Желю Желев.

СДС

Филип Димитров

1991–1992

Президентските избори са спечелени от Желю Желев. България става пълноправен член на Съвета на Европа. Започват преговори за асоцииране на България към ЕС.

ДПС, БСП

Любен Беров

1992–1994

Престъпността в България се трансформира в организирана; икономическа криза.

БСП

Жан Виденов

1995–1997

Тежка икономическа криза, придружена с хиперинфлация; януарски протести; политическа криза – Н. Добрев връща мандата за съставяне на правителство; убит е Андрей Луканов.

СДС/ОДС

Иван Костов

1997–2001

Въведен е валутен борд; извършена е деноминация на българския лев; левът е стабилизиран; България е включена в Шенгенското пространство; президентът на САЩ Бил Клинтън посещава България.

НДСВ, ДПС

Симеон Сакскобургготски

2001–2005

България е приета за пълноправен член на НАТО; завършват преговорите по приемането на България в ЕС; папа Йоан Павел ІІ посещава България.

Вътрешно- и външнополитическо събитие

29

7

Защото чл. 1 узаконява тоталитарната власт на БКП – единствената партия, и нейната идеология в страната. Ако този текст продължава да съществува, не може да има нормален политически живот и изобщо демократични промени, за които толкова настояват хората в този момент.

8

А) Петър Младенов, Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов Б) И четиримата са президенти на България.

9 Държавно управление на Княжество България • • • • •

30

княз Народно събрание Министерски съвет законодателна власт изпълнителна власт

Държавно управление на Република България • • • • • •

Народно събрание Министерски съвет президент законодателна власт съдебна власт изпълнителна власт

19.

Власт и институции (1878–2007)

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на управлението на България съгласно Търновската конституция и конституцията на Р. България, на държавнополитическия живот до началото на ХХ в., както и на промените в страната по време на комунистическото управление. Задачите са подходящи за коментиране и попълване от учениците в час. Умения на ученика: – извлича информация от два и повече различни източника; – установява промените в управлението на България през периода от Освобождението до края на ХХ в.; – проследява развитието на институциите на властта; – определя ключови думи в исторически източник; – дава примери за определен исторически проблем. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – А; 2 – В; 3 – Б. 1

1. Държавният преврат на княз Александър І на 27.04.1881 г.; управлява, без да провежда избори и да свиква НС; Търновската конституция е суспендирана; 2. През 1884 г., след края на режима на пълномощията ОНС, а не ВНС приема промени в конституцията; 3. Свалянето на княз Батенберг от престола на 9.08.1886 г. с военен преврат.

2

А) Цар Фердинанд, Георги Димитров Б) Защото тоталитарното управление на БКП заличава всеки спомен от властта на други преди него. Това е част от характеристиките на тоталитаризма. В) Към 1906 г. в България вече е наложен „личният режим“ на Фердинанд и той фактически управлява страната, въпреки че Търновската конституция функционира. През 1970 г. България вече от 25 години се управлява от БКП. Част от тоталитарната система е култът към личността – Г. Димитров като лидер на БКП е определян от комунистическата пропаганда като „вожд и учител на българския народ“.

3

Понятието е „личен режим“.

4

А) прокуратура, следствени органи, съдилища Б) прокуратура – адвокатура, които застават едни срещу други в съда В) Ръководи разследването на престъпленията; привлича към отговорност лицата, нарушили закона; упражнява надзор при изпълняване на присъдите; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Г) 11 от членовете му се избират от НС, 11 се избират от органите на съдебната власт, а 3 влизат по право заради заеманата длъжност. Д) „Чл. 117. (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. (3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Чл. 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. (3) С навършване на петгодишен стаж... и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Чл. 130. (5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.“

31

20.

Български държавници и политици

Предназначение Работният лист може да се използва при преподаване на политическото развитие на България от Освобождението до 50-те години на ХХ в., както и за преговор и обобщение. Особено подходящи за преговор и обобщение са Задачи 1 и 2. Задачи 3 и 4 може да се коментират и попълват от учениците в час. Умения на ученика: – извлича и анализира основна информация от исторически документи; – определя ключови думи в исторически източник; – дава примери за определен исторически проблем; – разграничава идеи и действия на политици и владетели от съвременната българска история; – сравнява по основни белези политически идеи и режими; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – попълва таблици по зададени показатели. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – Б; 2 – А; 3 – В. 1

Възможни са и други примери, като е спазено условието на задачата. Правителство на:

Модернизиране на страната

Стефан Стамболов (НЛП) (1887–1894)

• изграждане на транспортно-комуникационната мрежа на страната • сключване на търговски спогодби с Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция и др. • организиране на Национална земеделско-селскостопанска изложба в Пловдив

Константин Стоилов (НП) (1894–1899)

• Закон за насърчение на местната индустрия • мерки за развитието на земеделието: против лихварството, реорганизиране на земеделските каси, за земеделското учение • Продължава развитието на жп строителството и обновяването на големите български пристанища.

Димитър Петков (НЛП) (1904–1907)

• Закон за насърчаване на местната промишленост и търговията • социално законодателство: за защита на женския и детския труд, за общественото осигуряване, за пенсиите и др. • финансова стабилност: българският лев става равен на златния наполеон

2 Въпроси за сравнение

32

княз Александър І

цар Фердинанд І

цар Борис ІІІ

Период, през който управлява

1879–1886

1887–1918

1918–1943

Отношение към Търновската конституция

През първите години от своето управление полага усилия да отмени и промени Търновската конституция, която намира за твърде демократична. Стреми се да ограничи гражданските права.

Използва всички възможности, които му дава Търновската конституция, за засилване на властта си, прокарва промени в нея в свой интерес. Наблюдават се ограничаване и нарушаване на гражданските права.

Управлява при системно нарушаване на конституцията, а през последните години тя дори е суспендирана.

Отношение към политическите партии

Представите му за управлението на страната са близки до идеите на консерваторите, които се превръщат в негови съюзници.

Използва слабостта и съперничествата между партиите в България, за да увеличава своята власт.

Управлява във време на силно противопоставяне в обществото. Смята ожесточената борба между политическите партии за основна причина за тежкото положение на страната. Възползва се от тяхната забрана, за да управлява без тях.

Установяване на еднолично управление – особености

За повече от две години установява т.нар. Режим на княжеските пълномощия. Той управлява сам, без конституция, като внася промени в държавното устройство. Ограничени са политическите свободи.

Разчитайки на слабостта на партиите, раздава властта – избира кой и кога да управлява. Важните държавни решения обаче взема сам. Неговото управление е наречено „личен режим“.

Управлява с помощта на правителства от специалисти, без да зачита Търновската конституция. Взема еднолично всички важни решения за държавата. Неговото управление е наречено „безпартиен режим“.

3

А) България все още е в състояние на неутралитет в започналата през 1939 г. Втора световна война. Б) Така английската преса определя позицията на България за намеса във войната. Страната отново е търсена и от двете воюващи страни, този път като важен стратегически съюзник. Проличава английската позиция – разбирането, че националното обединение остава основна цел и аргумент за евентуално влизане на България във войната; разбирането за сложността на проблема за националното обединение на българите – „ако е възможно“, защото Великобритания е традиционен съюзник на Гърция и поддържа сръбските претенции на Балканите. Текстът вероятно е свързан и с преговорите на двете воюващи страни с България. В) Предположението предвижда по-свободен отговор от страна на учениците. Те може да го свържат с преговорите на България с воюващите страни, с външнополитическата активност на българския владетел, с връзките му с английския кралски двор, както и с конкретно събитие от Втората световна война.

4

А) Израз, появил се през 30-те години в СССР, с който се отбелязва сляпото преклонение пред „вожда“, лидера на управляващата партия-държава. Съсредоточил в ръцете си неограничена власт и разполагайки с целия пропаганден апарат, вождът на партията концентрира всички обществени структури за възвеличаване на собственото си его (портрети с лика му, паметници, банкноти, медали и всякакви други, които се превръщат в почти религиозен израз на преданост). Б) „агитките, които скандираха; ...цитатничеството...; т.нар. червени кътове...; наименованията на улици, градове, села, фабрики, болници, училища и дори планински върхове... получаваха имена и на живи партийни ръководители...“ В) Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков Г) Смяната на имената на градове (Горна Джумая – Благоевград), кръщаването на заводи (на входа има надпис: „Химическият комбинат „Сталин“ е рожба на българо-съветската дружба“) и масовото поставяне на паметници за увековечаване на вождовете.

33

21.

Гражданското общество в България

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на проблеми, свързани с възникването и развитието на гражданското общество в България, независимо от конкретната тема на преподаване – България през 30-те години на ХХ в. или България по време на Втората световна война. Задачите са подходящи и при разглеждане на теми като: България по време на култа към личността; България през 60–70-те години на ХХ в., както и Българското общество по време на прехода към демокрация. Задачите може да се коментират и попълват в час или да се поставят за самостоятелна работа. Умения на ученика: – чете и коментира различни видове източници, като се опира на налична информация и придобива самостоятелно нова; – извлича и анализира основна информация от исторически документи; – определя ключови думи в исторически източник; – разбира и интерпретира проявленията на определена гражданска позиция; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – разпознава основните характеристики на гражданското общество; – открива устойчиви характеристики на българското общество, маркиращи посоките на развитието му и днес; – дава примери за определен исторически проблем; – осъзнава възможните легални пътища за въздействие върху официалната власт. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – А; 2 – Б; 3 – Г.

34

1

А) Българският женски съюз Б) Българския читалищен съюз, Българския въздържателен съюз, Българския вегетариански съюз, Българския клон от Международната лига за мир и свобода; представителка за България на Международното бюро за борба с наркотиците, основано от Обществото на народите в Женева; Международната лига за мир и свобода; Международното бюро за борба с наркотиците, основано от Обществото на народите в Женева В) Българското общество търси различни форми за самоорганизиране и развиване на доброволни дейности – благотворителни, професионални, образователни, възбранителни – спрямо пороци, които могат да се разпространят в обществото. Българското общество е много активно.

2

А) Писмото е писано няколко месеца след 19-омайския преврат, 1934 г. В страната все още съществува военно положение и писмото вероятно е свързано с изискванията на Наредбата-закон за политическите партии и организации. Б) „Дружеството издържа от 7 години дневен детски приют за 40 работнически деца от 3-годишна възраст до 7; урежда беседи между членките си за тяхното умствено и нравствено издигане; Организирало е 80 млади момичета... ще уреди курсове по модерни езици, домакинство и гимнастика; участие с самостоятелна листа в последните избори за училищни настоятели...“ В) Набира средства чрез дарения и „доходни забави“, като изложба-базар с изработени оригинални предмети от членките, чай на кокичетата, родна вечер с лотария. Дружеството е собственик на специално здание на площад „Славейков“ в Бургас. Г) благотворителност

3

А) Решението за депортиране на българските евреи в „лагерите на смъртта“ Б) „...тези хора, нелишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонени вън от България; ...политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към който тя сигурно ще има нужда да прибягва в бъдещите свои международни отношения...“ В) На Димитър Пешев – заместник-председател на ХХV ОНС. Наричат го „спасителят на българските евреи“. За ролята си в посочените събития той е обявен за почетен гражданин на Израел. Но това не пречи да попадне в списъците на съдените от Народния съд за „фашистка дейност и антисемитизъм“. Днес името му е символ на активната гражданска позиция на българите, които успяват да спрат решение на държавната власт и спасяват от смърт евреите – български граждани, по време на Втората световна война.

4

А) В Конституцията на Р. България от 1991 г. Б) Да спазват и изпълняват законите и Конституцията; да плащат данъци; да защитават Отечеството (да служат в армията) В) Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия.

5

А) 1 май – международният Ден на труда; 9 септември – Деветосептемврийската революция (военният преврат на 9.09.1944 г., вследствие на който по-късно БКП завзема властта); 7 ноември – Октомврийската революция (идването на Болшевишката партия на власт в Русия). Тези празници са свързани с комунистическата идеология. Б) 6 май – Денят на българската армия; 6 септември – Съединението; 22 септември – обявяване на независимостта на България. Те са свързани с паметни дати за българската нация и държава, които утвърждават нейния суверенитет и единство.

6

А) Плакатите на банката и президентството, които съдържат като елемент разтворена книга и първите букви от азбуката; плакатът с надпис „Училище-завод“ и това, че повечето от участниците, които се виждат, са с бели ризи, т.е. с униформи. Б) „да заемете своето място в стадото, след това заедно със стотици хиляди същества... като дресирана маймуна“ В) Защото хората правят нещо, в което не са убедени. Защото трябва да се унизяват, да се усмихват угоднически на някакви лица, които ги гледат отвисоко. Това още веднъж подчертава колко нищожни са участниците в манифестацията, и то в сравнение с хора, които по нищо не ги превъзхождат, освен по партийния пост, който заемат.

7

А) Протестите на „зелените“ против застрояването на Странджа и Черноморското крайбрежие Б) Кампанията „Не сте сами“ – 2008 г. В) Националната стачка на учителите – 2007 г. Възможни са и други отговори: кампаниите срещу насилието в училище, срещу трафика на жени и деца, срещу наркотиците и др.

35

22.

Българите и светът през ХХ век

Предназначение Работният лист може да се използва при разглеждане на проблеми, свързани с външната политика и международното положение на България в периода от 20-те години на ХХ в. до началото на ХХІ в., независимо от конкретната тема на преподаване. Задачите са подходящи както за коментиране и попълване в час, така и за самостоятелна работа. Умения на ученика: – чете и коментира информация от фотографии, отразяващи изучавани събития; – извлича и анализира основна информация от исторически документи; – определя ключови думи в исторически източник; – изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи; – открива устойчиви характеристики на българското общество, маркиращи посоките на развитието му и днес; – съставя писмен отговор на зададен въпрос. Отговори на задачите Да преговорим: 1 – В; 2 – Г; 3 – Б.

36

1

А) Правителството на Демократическия сговор начело с Андрей Ляпчев Б) агресия/вероломно нападение/едностранно нарушаване на мира В) То веднага информира официално централата на Обществото на народите в Женева за гръцката агресия. В страната се провеждат протестни митинги в защита на суверенитета на България. Правителството полага грижи за българите в засегнатите райони, за останалите без дом семейства, оказва медицинска помощ на пострадалите. Г) Т.нар. Петрички инцидент е решен чрез намесата на ОН. България и Гърция са предупредени за сериозни санкции, ако започне военен конфликт. Десет дни след нахлуването гръцките войски се изтеглят. Анкетна комисия на ОН обикаля засегнатите български райони. Гърция трябва да изпълни и още едно решение на ОН – да изплати 30 млн. лв. на пострадалите български семейства. Това е един от малкото случаи на успех на ОН в голямата му цел да предотвратява военни конфликти и да пази мира в света.

2

А) белгийски Б) Те го ценят високо, стремят се към него, като са готови на всякакви лишения. Дори говори за „свръхпроизводство от интелектуалци“. В) „жажда за учение, въздържаност, пестеливост, издръжливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпримерна храброст на войника...“ Г) Началото на годината, в която избухва Втората световна война

3

А) Организация на обединените нации (ООН) 1955 г. Международна организация, чиято цел е да запази световния мир. Със своите решения ООН може да влияе при решаване на военни конфликти, предприемане на военни действия. Целта е да се предотвратят военни конфликти чрез механизмите на дипломацията и международното сътрудничество Б) Съвет на Европа 1992 г. Политическа международна организация на страните от Европа (47 в момента), чиято цел е да защитава демокрацията, правата на човека, да развива европейската култура и др. Не е орган на Европейския съюз. В) Европейски съюз 2007 г. Политически и икономически съюз на европейски държави. Негови цели са създаване на зона без граници, с единен пазар и обща валута, създаване на стандартизирана система от правила за всички членове на съюза, която да осигури свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали.

4

А) Участват войските на СССР, Полша, ГДР, Унгария и България. Б) интернационалният дълг и задълженията им като съюзници от Варшавския договор В) агресия/интервенция/намеса във вътрешните работи на суверенна държава

5 Събитие

6

Последователност

Създаване на ЕС

2

Приемане на България за пълноправен член на НАТО

5

Влизане на България като пълноправен член в ЕС

6

Въвеждане на общоевропейската валута – евро

4

Създаване на НАТО

1

Приемане на България за асоцииран член на ЕС

3

Иван Вазов; Николай Гяуров; Владимир Димитров – Майстора; Райна Кабаиванска; победите на националния отбор по волейбол – мъже, в мачовете за Световната лига и на Световното първенство; ІV място на националния отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 г. При отговора на въпроса да се вземе предвид кое създава истинската „успешна реклама“ на една държава: от една страна, масовите представи – чрез туризма (хилядолетните културно-исторически паметници и българската природа), проявите на българската култура – музика, изобразително изкуство, кино, театър, литература, както и конкретната политическа среда – най-ценени са представи като ред, спокойствие, законност. Може ли България да твърди, че се радва на добра оценка от страна на чуждите медии именно по отношение на своето политическо развитие днес и как може рекламата за нея да стане успешна?

37