N a Mashkin Istorija Na Drevnija Rim 02

455

4ь4

4. Антонип пий (138_161 г.) приемвикът на Адриан' тит влий А1!тонив1, подобно на траян и на Адриан, произлизал от провинциадите. семейството му било от галск]!я граднемаузус (ним). той 6ил един от вай_ богатите сенаторя, близък към двора ва императора. Адриа|| то осиновил малко време преди смъртта си' когато Аятоцив 6ил над 50 годиви. ставовището му

;3###:#;ьуЁ}ж#' ко]!то влязъл в !ъстава на името лта

#э& ] ф)-'*$

хч!}+:

Ё+:.г_9

Антонин' той повече от АдРиан импо[1ирал на стремехите ва сет1аторската фиг' 128' Автовив аристокрация със своя прои3ход' на_ изображеп!е върху

,й'

й!о'

и

с'"."'!"'"

\')/

пип_

мопета'

'" характеристикА ',ро.'"д]д^ват обр^з^ до вас му идеали3иран. Антовин е представе1] като човек разумея и уравновесен' не губещ 1|икога спокойствието на духа' прям и постоя|!ев' презирац празната слава. 3а него се казвало, не се отличавал с трудолюбие, бил щедър към другите и същевреме1|но скромев в собствепите си потребности.

принципи ва неговото управление били аео0!{а5' 1]6е! (справедливост, щастие, вярпост). 'е!!с|[а5, но всичко това са качества наидеа_ фф лен управниц а не па реален човек. Ф'г. 129. Фаустива ста!ата' Антовин сполучил да заздра*ена !а Антонин пий. изо6рави извър1пеяото от не!овите преджецие върху мояета. 11!ествевиди. 3а !тякакви вови не" гови начи[{ания вие малко знаем. Римската империя през времето на Антонин се радвала на мир, стопа}!ското й положение стигнало до високо раввище. негово време се наблюдава процъфтяване ,1а про_ "в вивц|1ите' строг над3ор вад управителите им.92 настроев!1ето яа привидег!роваяитё с'оеве !а прови!цяа,!ото взсе_ л9вие е !!зразепо в Речта яа г!ъцкия фплософ влий Арястпд' ко'1то говоРи за мир' щастие я процъфтя3аве ва цялат3 импервя| която е разшлРпаа грг яиците ся до пределите па светз и се упРав'ява подоб!о ва добро семейство

надписите наричат Антонин 6о8ество, спасител па човечеството, зевс влевтерий' сотер. но всичко това са твърдеаия на прввилегировд.ите грули ва населението. за настроението ца 1дироките маси на населеяието ние з11аем твърде малко. в 152 г. станало въстание на юдеите' за което ни е и3вество 1до осяновяваяето с!, той се казвад тпт АврелияФулв Бодови|1 Автояив.

, маркс, хрояологичсс

'Архлв

йаркса и эпгельс!''

,!

твъоде малко' в същото време избухнало въставие в Ахайа' Бъляенията в вгипет в 152_153 г' се отразили върху цостав_ ката на храни за Рим| а това о6стоятелство преди3викало въл_ нения и , столицата, така че сам императоРът 6ил изложе!| 3а }1а опаспост. 3а да успокои тълпата, Авто,1ив органи3ир'ал своя сметка раздаване на виво, бра|дно и масло 3а вай'бед_ вата част на васелението' във вънп'ната политика Антонин пий се придър}(ал към п0инципите на своя лредшественик' той се стРемял към ]]ир и: по думите на своя биограф' ловтРрял изречението на сци пион: ;по-добре да се залази животът на един гражданин. от_ колкото да се убият хиляда неприятели." Римската империя 3апазвала поес;ижа си' 3а това свидетелств}ват пра1еяиче_ ствата от !-,|йдия. па9тия и хиркания. Антонин пий отказвал ла върне на партския шар Боло!аз !|1 трона. отяет от траян' по дипломатически път то; с]олучил да осуети нахлуването на партите в сирия' в крзйбрежиетс на черяо морс той оказал подк0епа на тра'а о6в|1а и победил аланите. 'Антонин'6ил принудев да води во;на в ||ритания' на се_ вер от Адриаповия ва} 6ил издитнвт яов вал' който пазел римската граяица от ноьи на}луваиия. 5. марк Аврелий (161-180_ г.) Ат{тония пий бил наследен от марк Аврелий2, когото той осиновил ощР ьогато 6ил жив Адриан. мапк Авоелий бил от семейството на марк пврелвй Анйите, }оито лроизлизали от испания. като философ той бил родсн в Ри!{ и израснал в кръга на хора, бли]ки на император Адриан' по]нат е като виден поедс;а;ител ла стоичес!ата философия' въз]ледите си той и!ложил в 6елехки. озаглавеви .до самия се6с_си'' намерени и о6народвани след смъртта на императоРа. Б основата на негова+а философия леяи самоанализът' с помощта на който човек трябва да памери пътища 3а самоусъвър1!]енствуваве и да води хивот' съобразеп със 3аковите на природатаФбш.тествепият живот от всички време!]а се струва ['а едвообразев. ,помпи винаги, че марк Аврелий монотонея всичко,

.

което

става

сега1

'

е

ставало

и

по

раво

и

винаги

ще

ёпо,"ни си напгимер целия двор на Алриан и целия став'. лвоо на Антония. и цел'я двор на филип' и на Але|(сандър. и яа йрез' навсякъде всичко е 6и.1о съшото. само действувашите умора и съмвение звучат в думите му| л\1ца са 611л11 '0уги'" възможвостта да се усъвършенствува поли_ отнасящи се до п !5!. А р.' Ап!. г!ш"'.9' !0' '! ,':1с.!о.' марь Аяил катилии север' сл!! осивов'!в& ]|о осипп0яп.нс!о .и' всп !1"1ап. пстп млп( пли1] : м. !' \. с'ппп! !.' |' з?' ^ппп.ли ^п."1

456

!

тическият строй. мечтай за платонова политика; бъди до'не поне волен. ако сполучиш в яещо и с1|!ятай цори и такъв успёх

като яещо доста !олямо.-' марк Аврелий волел възл|ржан хивот. отличавал се с трудолюбие' с точяо изпълнение на за_ дълженияга си: той посвещавал голямо в!|имаяие ьа съдил1'. щата и в последния период от х(ивота си прекарал много време в походи'

,

45т

,

съгласието. установено мФ{шу импеоатопа селата ;;в времето ва А"втониЁ пйй'

.в:ъ]!еунта и във вътрешвата

не се варушавало

и

при

марк

Аврелий.

политика марк Аврелий прокарай някой лреФоразования. засягаци второст€пеяви клонове яа управлението или гра)кданското право. засилеп бил контролът над мувиципиите' марк Аврелий потвърдид разпорея{да|1ето на 1раяв се1{аторите да влагат част от средствата си в италийски пове. млени владевия' но аамалил ра3мера на влаганата сума от една трета до една четвърта. Ё Рим се уре>кдали зрелища за плеоса' разпределяли се храни' раздавали се пари. марк Аврелий се оказал по.малко щедъР от предшественика си, но това зависело от обективните условия. (акто локазали събитията

на воеявата история на онова време, римската ||апълво

боеспособна,

а

сам

марк

Аврелий

голям

арм\1я б1,,ла

пълководец!

яо той не се ползувал в армията !тито от ,ю6ов, вито от по_ луляр|!ост' 3ацото оставал далече от хората, свикнал с лагерен и походен )кивот' си марк АвРелий наследил империята в - Фт осиновителя ола|ополучно състояние: имперската ха3на разполагала със зна. чителни средства,1 вълненията в провияциите били потушени. войната с

паотия '

при -все това в икономическия и социален

строй

на импеРията

имало

доста

мно!о

лротиворечия. назрявала криза и симптомите й се проявили вече във времРто на марк Аврелий. почти цялото му царуваяе 6ило изпълнено с войни. в [62 г. партсният цар "вол6;аз ||! нападнал А0мения 11 утвърдил на арменс!(ия прес!ол свой канди.1ат. управителят на лограяичната римсьа провлвция кападокия' който се опитал да от(аже съпротива' претърпял пора. дение и затинал в сражеяие. партските войски яахлули в пре. делите на сирия и 11ат]а4вали сирийските грвдове. недостатъчно дисциплипираните сиРийски легио]{и !'е могли да противостоят

на веприятеля. на изток 6или пратени войсьи от разни про_ винции': от ду|{ав, Рейн' от Африка и вгипет' начело на обедивенитс сиди бил лоставен луций вер, съуправител на марк Аврелий. А фат(тически войските били командува|1и от изпи. тави пълковод!]|', ме}кду които изпъквал Авидий касий. Римлявите 3аели Ар1!|ения' а след това и месопотамия. селевкия и ктесифон отново ладнали в римс|{и ръце' Римските войски дори преминали тигър и ва,лули в пределите на мидия' но неочаквапо във войс!Фте почнала да се !!]ири чума| която начесла на римля!|и_е стр.шни 3а!уби' войната прикл'очила в 1оо г. Ар1!ения о'г,|ово о1!лэ оставева в положениетона васалво царство; значителна част от завзетата теритоРия 6ила върната валартия. гтод римско влия|!ие остапала само североза_

{

[

Фиг. 130. марк АвР€ли'. 1

м.

А !

|' собп., 2'

!.

ко'!п статуя 3 Р!''

1]ропз.

]с/5 уилиоп. д.|ар|]!. с;'5.

..... Р, 'у]!!'

]].

о!о' 'хх|]!:8.3:

с!.!!!о

!.:!!|....

458

459

падната част на месопотамия. това било важно и за защита на грацидите н-а им1ер\1ята за в случай яа по.нататъшяи;;-

на и3ток осицрили за

известно време

::_"_|]_91]:]_|]9б9у* спокоиствието. па това съдействувала системата за за3'доа. вяване ва римските пограничн1! области на иаток, съ3дад;на

уи4л'''1 цз\1скв^л$ субс\1д'1\1 за подпомагане на римското население. наскоро към това се прпсъеди!!или и нови въ|1!п!и затрудвевия' в 167 л' крайдунавските обласги чак до войвата с квадите' Аталия 6тали ва|алнати от разки варварски племе,а. с гермаяски.е племен' _ 3аеляо "'Р' и сармдтите.

квади и маркомави

-нападали опасност запла!двала към тях се присъедив1'л\1ц \рг!'1народи. 1'е само западвите провинцци,по

дории Азия. 1ова обстоятелство

Флг. |3|. марь Аврелип извьршва хпртв]прияошепие. Р.!с{и бврелеФ' мран"п.

по образеца яа западните. в за защита от хишняче_ ските племена бил издигнат 1|!пе5_ ^ра6ия войната струвала големи средства. пря това войските разпростравили из цялата империя чумата. която въолувала дори и в Рим и ътпесла доста много 1ора. лошите реко!ти в

'

Фиг. 132. марк А3Редп0

!а

поход.

накарало двамата императори да 1|апус|]ат Р'м и да тръгнат в поход. в 169 г. в началото на похода луций вер умрял и цялата кампания била ръково!ена лияно от 1[,1арк Аврелий. воде. нсто []а !ойвата било свързано с големи мъчнотии. воевните дей_ ствия трябвало да се водят !!а 3яачителва дължина || в Разяи

!,

460

области; за успе!!|цото водене ва войвата тря6вало да се комплектуват нови легиови' а финавсите бяли _9азстооевл погв,, това' че мцого району1 11а имлер'1ята би+и 6луст6тпе', ["_ мата. ]|ри все това римля1|ите спечелили п6беда. '{ отв;ч;о оили разоити маркоманите' сетне квадите' а после и сариатите'

461

марк Аврелий. 1ъкмо това привуди1'то последвия да ускори сключването ва мира с варварите. Авидий касий, когото отначало подкрепяли войск}]те и местното население' 6ил в скоРо време изоставен от привържениците си и убиг.

Фи.. |3з. маРк Аврелий мяпзм с войските си дував.

смятал !а Разшири ур1'Аврелий да!оораз)ва нови лровинции,

границите яа имоерията А но на това попрези'и съ6итията ч-аст на империята. съгласно мира. сключс!! в ?"у]'']:!"" !/) г'' тои трябвало да се задоволи с това' че варва0ите лоиз!|али римския лротекгорат. а }|а тсриториите им' 6йлуд настан-еяи римск{ гарнизони. освен това е1на част от варварите се заселя1']а в римските области с права яа колояи. Ёодобви селуща оили осяоваваяи и по_рано, но сега това ставало в широк п]ащаб. вьстанията

.

в

1]2 г. в вгилет и33бух!{ало въстанисто

(-овчарите.'. което имало винциите"'._ ча оуко'и1е аграрен {арактер' въстаналите стигнали . почти до А1ександрия' яо

били раз6ити от сирийския намсстник и ви!ея участлик в партската война Авм;'ий кас|1!!' н^скоро сле! гова същият Авидий касий. който имал |оляма власт в източвите провинции' вдиг|{ал в !75 г. въстанис !!ротив

фи.. 13,1. Р'мск! по!оп1еп воиник

от

тРакийското п,е''е беси

сРа9ява еди'{ герйацец. Б!релеф' яамерец в 3ападна гсРмавия.

в 177 г. вой|{ата с квадите и маркоманите 3апочнала от_ ново. императорът отново тръгнал в поход.0 тая втора кам_ паяия завър|т]ила с победата на римляните, яо в ]80 г. през време |]а ново плап!ване на чу!!|ата' която се ра3пространила във войскитс, марк Аврслий умрлл.

462

463

войвите и вътрешните сътресевия се отразили върху състоявието яа импеъските фина!сии. [1рез време на войните на ду|'ав дърхавата тря6вало да прибягва към изклю!|ителви мерки: продаваяи 6или на търг принадлежащи на императора

Ф!;г' 136. о6оз във во'1ски1е яа марк Авредий.

съдове' скъпоценни'(амъни, богато украсеви императорски оде)кди: през време ва царуването яа марк Аврелий икояо' мическото състоявие яа империята било разклатено. 6. комод и краят на династията на Антопините

синът на марк Аврелий, комод (|80 192 г'), който на' следил баща си' сключил с квадите и маркоманите мир"1(ато се отказал от яови териториални придобивки' 3а вътретпната политика на 1(омод е характерво засилвавето ва абсолюти' стските тендеяции. подобяо па .домиц!ав' той изпсквал 6ожески ]а 'оьго0утел и .6рат! "а просве_ херак * на Антонини1е. не.овуят ку,,' добил шиРоко дииё., -а -** . "Ё"-с разлоостранеРРе' за комод х€ркулес.бил лг ![!ег о6ра.е! на яё!граничен мояарх. пол}чил властта от оаша си к)литер' вувал нов хе!аьъл.

във времето на комод отново се почнали ва

(лг.

135. кодовата яа

ма'к

Аврелий в Рим.

сенатори'

сам

той

търсел

подкрепа

във

преследвапия

воеяните

кръгове!

особено йежду преториавците. висшите кръ]ове били недо' во'ви от императора !{ежду друготои затова' че той се отличавал с особе}|о пристрастие към игрите и зрелищата. сам импера_ торът и3лиз;л п6някога па арсна1а като гладиатор. недовол"

464

465

ството яа приближените довело до заговор против комод' който взела участие валожницата му марция. през нощтав сре!цу ] януари 193 г. той 6[Ал у6и7 в гладиаторската казарма

вънредно об1пирна теРитор||я' върху която се Разпростира властта ва Рим. ]прег|!]п Ропап!п е същевреме|1но синоним на понятието огь|5 |е'гаг1]гп (вселената). впохата !1а Антонините се характеризира с уголемяването на градовете' развитието на съобщителните пътища' ва тър_ говията' с 1дироко рэзпРостра!1ение на римската култура. италия постепенво губи предип,1ственото си полохеяие и' наопакя' много от пРовипциите прея(ивяват период на разцвет. от аналаза на социалвата и икономическа структура мо)ке да се и3вади 3акдючевието] че в смисъл на въвличане яа сре_ диземноморските страни в търговския оборот и ра3лространя. вавето на градския

но в

]кивот ]| век е бил висд!е стъпало

на раз.

общестения живот ва империята от епохата ,]а Антонините са сс криедц вече много противоречия' които не_ избе)кно трябвало да доведат до криза. витието.

]. Робството и колонатът основа на стопавския )кивот продъл)кава да 6ъде

ро-

бовладснието, но Фаия нови елемеяти на стопанското развитие' които възяикнали в първия период на империята, добиват по_ нататътпно развитие.

уёгпаё

Броят напокупните Ро6и продъл)кава да !тамалява, робите, отгледани в къщи (тетпае), добиват по_голямо значение' отколкото преди. споРед лресмятанията на съвременните изследователив Репу6ликаяската елоха БФяг. 137. комопп' 03о6разев

!ъв

ва херакъ,' мРамоР.

впд

в яавечерието на деня' когато искал да пРиеме консулството гла!иатор' комо4 бил п0следе!! пре!стаьител яа :_.19:]'' дияастмлта ", на Антонините' която управлявала Ри;сьата империя около 100 лодияи. глАвА ххх

| |

социАлният стРой нА РимскАтА импвРия в ]-]1 в. от н' в.

|

6олиалният строй на римската и1]!]ерия след затвъо'яп'нето на властт3,.{]а Август до смъртта :]а комод не оёт'"й вепроменен.6ъв !1 в. Рип1ската иуперия стпгн.]ла до кулминапион_ нат'.точка на своето развитие. |1онятието !прег|шй Ропа!о:!, обо]начавало про]то риуската в.1.1ст, ло6ило з!|а. 19_:]: ]"*''*

чението на Римска

империя:

'!од

!!сго

се поарп,бира

оная из_

!

о6икновеяо една трета от 'домораслитеа роби'образували всички роби' във времето ва империята това съотно!1]ение се променя: една трета са купуваните ро6и. във връзка с промяната на социад11ите условия се променя и гледището върху робите. философът сРяРка изтъква човешкото достойн. ство ва ро6ите, както и това, че те могат да {,ъдат пРиятели само че намиращи се па по.ниско о6ществено стъпало.1 според ,{ион [ризостом, робството и свободата са морална' а не со_ циадва категория. вд|1и хора, независимо от социалното си поло)кевие' се раждат и продължават да 6ъда| роби по дух' а други са винаги вравствено свободви. това гледище върху робите намира отрахение и в римското за|