hirurgiq dr

БОЛЕСТИ НА ГЛАВАТА Vulnera et contusions in region capitis

Етиология

Случайни пътнотранспортни умишлен травматизъм

произшествия,

огнестрелни

рани,

Клинични признаци Зависят от вида на раната, локал.,дълбочината и давността на инфекцията : КЧ- ухапни рани, КТ- одрасквания, ухапвания, фрактури на кости. Раните в областта на устните и бузите са съпроводени с нараняване на a. et v. Facialis ,a. transversa faciei. Раните в междучелюстното пространство са съпр. с образуване на слюнчени фистули. Рани на връхната част на носа водят до асиметрия, стридори и затруднено дишане, а тези на носния гръб до хиперкератинизация.

Прогноза Благоприятна при богато кръвосн. органи, ограничена подвижност и малка възможност за инфектиране. Неблагоприятна е при анаеробна инфекция.

Лекуване При пресни случаи се изп студени компреси и период намазване със спиртен разтвор на пиоктанин или воден разтвор на К перм. По- късно се отстр некр маси и се прил УВЛ и втривания с резорбц мази. При проникващи рани- херметично затваряне на устната и носна кухина. При слюнчени фистули се извършва кюретиране.

Oedema capitis Етиология

Основно на база стагнационни явления- притискане или тромбоза на v jugularis , фрактура на шийни прешлени, ухапване от змии, ужилване от оси, лекарствена свръхчувствителност на база др. заболявания

Клинични признаци

Наблюдава са глава на хипопотам- изпъкване на яремните вени, оток на устни, ноздри, клепачи и между челюстно пространство. Има хъркащо дишане и асфиксия.

Прогноза

Неблагоприятна при фрактура на шийни прешлени и продължително притискане на шията.

Лекуване

Инж. се антихистаминни средстваалергозан и алерговет, съдоуплатняващи средства, прилагат се и гликокортикоиди, адреналин , 0.25% новокаин. Прави се кръвопускане и спешна трахеотомия.

Phlegmona capitis 1

Според локализацията бива : Phl Phl Phl Phl Phl Phl Phl

regionis submandibularis regionis infraorbitalis regionis submentalis regionis orbitalis bucalis spatii retropharungei regionis retromandibularis

Етиология

Усложнение от пиодермия, ороназални фистули, екстракция на зъби. Според причинителя биват гнойни, анаеробни, гнилостни и смесени

Клинични признаци

Зависят от локализацията : крепитиращ оток, обширни некрози на меките тъкани, кръвоизливи, менингоенцефалит, остеомиелит, сепсис .При оформяне на абсцеси се наблюдава флуктуация или самоотваряне.

Лекуване

Прилагат се АБ, химиотерапевтици, СР и общоукрепващи средства. В садия на серозно- клетъчна инфилтрация се правят облекчителни разрези за изтичане на ексудата.

Neoplasma in region capitis

Най- често се наблюдава папиломатоза в областта на устната кухина. За лечението и се прилага новокаинова блокада с 0.5 % новокаин.

БОЛЕСТИ НА УШИТЕ ПРИ КЧ         

Kysta et fistyla auricularisbcongingtalis Vulnera auriculare Neoplasma in meatu acustico externa Othematoma Corpora aliena et parasitae in meatu acustica externa Phlegmona auris Otitis interna labirintis Otitis media Otitis externa  eczematoza  ceruminoza  pustuloza  purulenta et ulceroza  chronica verrucoza  parasitariae

2

Етиология

Vulnera auricularis

Усложнение след ухапване или abrevatio auricularis.

Клинични признаци Зависят от вида на раната. При засягане на a auricularis magna et anterior има голямо кръвотечение. Наблюдават се язви и некроза на ушната раковина, гнойно възпаление на слуховите пътища, нарушена проходимостта на слуховия канал и запушването му, безпокойство.

Лекуване Тоалет на ухото, лигиране на кр съдове, фиксираща превръзка. Прави се обработка на раната и се отстраняват некротичните тъкани, прилага се локална и обща АБ терапия. При стари случаи ухото се ампутира.

Хематом- Othematoma

Среща се при КЧ и се дължи на нарушаване целостта на a. et vena auricularis caudalis в резултат на резки удари с пръчка, теглене на ушите, ухапване.

Клинични признаци

Среща се по вътрешната страна на ушната раковина и се характеризира с флуктоация, крепитация, флегмон, некроза на у хрущял и асиметрия на ушите.

Лекуване

Оперативно на 7-8 ден, прави се разрез на кожата, отстраняване на коагулума и U- образни шевове с ролки.При абсцес се прави инцизия, а при некроза частта се ампутира.Флег възп се лек в нач със студени противовъзп и дезинф компреси , а по- къдно загряващи компреси и ревулсивни мази.

Чужди тела и паразити в слуховия канал

Етиология и клинични признаци

Семена, пясък, осили, паразити. В началото протича без явна клиника, по- късно се наблюдават всички процеси характерни за възпалениетосилно безпокойство, асиметрия и кл. признаци близки до бяс. Диагнозата се поставя въз основа на инспекция и отоскопия.

Лекуване Отстраняване на чуждото тяло и прилагане на капки: Dexoryl, Mitex, Otican. При липса можем да си приготвим сами от Lidocain 2 ml, Dexamethason 1 ml et Gentamicin 1 ml.

Ръбна дерматоза

Предразположени са КЧ от породите дакел, пойнтер, болонка и др с дълги, увиснали уши.

Етиология 3

Дължи се на ожулване на ушния ръб, суха екзема, гъбична инфекция, кръвосмучещи и насекоми. Локализира се по ръба на ушната раковина.

Клинични признаци

Има удебеляване и образуване на люспест струп, болезненост и кървяща повърхност, некроза на ушния хрущял, разязвяване.

Лекуване

Размекване и отстраняване на струпея, туширане с 2-3 % сребърен нитрат, намазване с унгвент / гентамицин/ и поставяне на предпазваща превръзка.

Възпаление на външното ухо – Otitis externa Етиология

 предразполагащи- простуда, замърсена к покривка, къпане неподсушаване, повишена ушна секреция, рани, отхематом ....  действащи- Gr- м о, proteus, ps aeroginosa, srt et staph, malassezia canis.  на база др заб – дерматози, възпаление на аналните жлези и междупрешлянни пространства, себорея, пар заб, алергия. Може да има връзка с породата на КЧ и възрастта.

Патогенеза

Протича с локално болестни процеси или процеси засягащи целия организъм при ненавременно лечение

Клинични признаци

Има зачервяване на ухото и сърбеж, к води до безпок, триене в околни предмети, тръскане на главата и ушите. Болното ухо е подуто, увиснало и болезнево. При гн възп ЖВ са угнетени, повишена темп и намален апетит. Може да протече в една от следните форми : • Otitis externa erythematosa squamosa (eczematoza) – силно зачервена кожа, сиво черни люспи, засъхнал кехлибарено-жълт ексудат. • Otitis externa parasitaria • Otitis externa erythematosa ceruminosa – изтичане на голямо количество кафявочервен до черен ексудат с гъста консистенция и неприятна миризма. • Otitis externa proliferativa (verucosa) – проявява се с брадавицоподобни и др. съединителнотъканни разраствания. Ексудата е оскъден и гноеподобен. • Otitis externa purulenta et ulcerosa – усложнение от останалите отити, вътр. 4

Повърхност на ушната раковина е покрита с кърваво – гноен ексудат. След отстраняването му се откриват язви. -Otitis externa chronica proliferativa -Otitis externa purulenta

Диагноза

М б, ПХ, рентгенологично

Лекуване

Премахване на предразполагащите фактори, изолиране на причинителите. Почистване на ухото с кисл. вода, хлорхексидин, хибитан. Антибактериална терапия с неомицин, гентамицин, тиабендазол, салиц киселина, дексаметазон. Вътрешно се прилага enrofloxacin /synolox/ -2.5 mg/kg двукратно 5-7 дни. Кортизоновите производни се прилагат самост или в комб с АБ или локални анестетици като ушви капки- flucinolone, dexamehtason, prednisolon F 0.5-1.0mg/kg двукратно на ден в продължение на 5-7 дни.. При съчетаването им с АБ ефекта е 90%. Прилагат се противопаразитни ЛС-invermectin, и ушни капки : dexoril, otomax, oticure, otinum, chronicin, aurican, mitex. Когато нямаме ушни капки си ги приготвяме сами от локален анестетик + gentamicin + prednisolon.

Възпаление на средното и вътрешно ухо- Otitis media et interna Етиология

Усложнения е след външен отит, ринотрахеит или ринофарингит. Предразполагащи фактори са намалената резистентност, силна простуда и висока влажност. Рядко е усложнение от бактерийни и вирусни инфекции. Протича като катарален, гноен или хеморагичен отит.  локалните признаци са болезненост, гнойни изтечения, емпием на ушната раковина, увисване на ухото.  Общите се характеризират с намален апетит , повишена темп, нар кординация, манежни движения. Усложнения са менингит и мозъчни абсцеси. След почистване на слуховия канал се установява проминиране на тъпанчето, а при хронични случаи се образуват гнойни фистули. При емпием на bulla tympanica, който често се придружава и от засягане на вътрешното ухо се установяват болезненост на костите под и зад основата на ухото, увисване и асиметрия на ушната раковина, навеждане на главата към болното ухо, глухота, нарушена координация и движения. При хронични случаи може да се оформят гнойни фистули поради кариес на каменната пирамида. При отит на база ринофарингит се наблюдават нарушения в дишането.

5

Лекуване

Трепанация на тъпанчето, поставяне на дренаж напоен с АБ, парентерално се инж ударни дози АБ+СУЛФА. Ако не помогне се прави остеотомия на bulla timpanici

Фрактури на черепните кости /Fractura ossium cranii / Fractura ossis nasalle Fractura ossis incisivum mandibularis Fractura ossisoccipitalis et parietalis

Fractura ossishyoidea Fractura ossis - frontalis

Етиология

Прекомерни механични травми- удари, падане върху твърд терен, неправилно поваляне и фиксиране, тумори на костите и други. Фрактурите на черепните кости са три класа: 1 клас- фрактури със запазена цялост на периоста и мозъчните обвивки. При тях се предизвикват само тъканни увреждания и се характеризират с депресиращи фрактури. Тъй като има притискане на мозъчните обвивки не се препоръчват операции. 2 клас- фрактури с нарушена цялост на периоста и мозъчните обвивки. Не навлизат фрагменти в мозъчната тъкан ! Има трудна репозиция на фрагментите – единствено чрез екстензия. 3 клас- фрагментирани фрактури, фрагментите пробиват периоста и мозъчните обвивки като навлизат и увреждат съществено мозъчната тъкан. Има силна депресия, разкъсване на мозъчните обвивки и проникване на много фрагменти в мозъка.

Лекуване

1 клас- асептика, пункция на черепната кухина и източване на ексудата .Изследват се чрез палпация, използват се хемостатични средства. Костите не се отстраняват при запазен периост, запазена цялост на мозъчните обвивки и млади животни. 2 клас- -//-, отстраняване на съсирената кръв и преодоляване на кръвотечението. Мозъчните обвивки се зашиват и се възстановява позицията на счупените кости. Извършва се фикс на костите и дренажиране. 3 клас- -//-, отваряне на черепа и отстраняване на фрагменти и кръвоизливи. Мозъчните обвивки не се шият, шие се подкожна тъкан и кожа. Прави се оперативна ревизия, прилагат се АБ и се правят бандажи.

6

Счупване на резцовите кости-

Може да бъде едностранно или двустранно и да засегне само отделни части от костта или да обхване и горно челюстните и носни кости.

Клинични признаци Частичните счупвания в зоната на алвеолите и резците се проявяват с разклащане или падане на някой зъб без сериозни нарушения в храненето и дишането. При закрити счупвания на тялото на костите има болезнен оток на горната устна, носните отвори и венците. Двустранните фрактури зад носните израстъци или в областта на кучешките зъби се характеризират с ненормална подвижност, крипитация, едем на твърдото небце и венците и др. Приемането на храна е затруднено, може да има и затруднения н дишането. В първите 5-6 дни животните се хранят с носно хранопроводна сонда

Счупване на носните кости

Дължи се на силни механични травми или предшестваща атрофия. При закрити фрактури се установяват асиметрия на носа , подуване на меките тъкани, крепитация и ненормална подвижност. При счупване на носната преграда, но без засягане на лигавицата се установяват субмукозни кръвоизливи, а при засягане на лигавицата- кръвотечение придружено с развитие на подкожен емфизем.

Счупване на тилна и теменна кост

При закрити фрактури на тилната кост без засягане на главния мозък се наблюдава силно болезнен оток, който стига назад зад ушите. Главата е ниско долу, а повдигането й е съпроводено с болка. Когато е засегнат главния мозък се наблюдават общи или огнищни нервни признаци. Понякога може да има кръвоизливи през носа и ушите.

Счупване на долната челюст

Характеризира се с внезапно настъпващо затруднение при приемането и дъвченето на храната, непълно затваряне на устата, саливация, оток, асиметрия и болезненост. При двустранно счупване се установява увисване на челюстта пред мястото на фрактурата, извръщане на дъвкателните повърхности на резците навън. При наклонени едностранни счупвания или разединяване на симфизата резците на увредената част имат неправилно положение, симфизата е подвижна, а дъвченето- затруднено. При единични или множествени счупвания на долночелюстния ръб или ъгъл се оформят фистули в зоната на масетрите .

7

Едностранните фрактури може да зараснат самостоятелно, ако животното се храни 10-15 дни с носно хранопроводна сонда, а след това му се предлага мека и течна храна.

Болести на носа и околоносните синуси        

Neoplasma in cavo nasi Vulnera nasi Fracturae ossium nasi Epistaxix et rhinorrhagia Necrosis conharum nasi Corpora aliena Parasiti in cavo nasi- Lingvatura rhinaria Sinusitides paranasales - frontitis s. sinusitis frontales s. conchofrontales - empyema sinus maxillaries

Етиология

Epistaxix et rhinorrhagia

Директни увреждания, сепсис, повишено кръвно налягане, силни натоварвания, отравяне, инфекциозни причинители- гана. Може да е признак на други заболявания- ДС, ХС- язви и рани в глътката, хранопровода, стомаха, съдова и кръвоносна система- хемофилия, левкоза, анемия. Кръвотечение от дихателни органи- кашлица и пенест характер Кръвотечение от храносмилателни органи- рядко, повръщане

Лекуване Повдигане на главата, обливане или поставяне на студени компреси върху главата. Тампониране с 1:5000 адреналин, 2% тромбокиназа, 1% кислородна вода, кръвоспиращи гъби желаспун. Венозно инжектиране на калциеви препарати, 10% натриев хлорид, 25-30% натриев цитрат, витамин К и С. Препоръчва се преливане на изогенна кръв и използване на кръвоспиращи унгвенти- проктогливинол, ултрапрокт, фармацинон, дицинон.

Възпаление на околоносните кухини - (Sinusitidis paranasalis) Frontitis 8

Клинични признаци

Изтечения от носните отвори, болезненост в областта на синусите При емпием: анорексия, повишена температура, апатия, омърлушеност, сълзотечение, едем на клепачите, екзофталмус, ненормално държане на главата. Понякога се развива конюнктивит, периорбитален флегмон. Усложнения – гноен менингит, менингоенцефалит, субдурален абсцес

Диагноза

Клинични признаци, трепанация, рентгенологично

Лекуване

Серозни фронтити – инхалация с камфора, ментол, евкалиптово масло Гнойни фронтити - трепанация, кюретиране, промивки, вакуум аспирация, тръбни дренажи, антибактериална терапия

Hygmoritis

Етиология

Самостоятелно заболяване или усложнение след фрактури на горночелюстните кости, заболявания на зъбите, гноен и актиномикозен периодонтит и пулпит, проникване на паразити и чужди тела в синуса. Може да е резултат на зъбни аномалии създаващи комуникация между устна и горно челюстна кухина.

Клинични признаци Гнойни изтечения от носа с неприятна миризма, които се усилват при навеждане на главата. При хронично протичане има оток на синуса с хиперплазия на меките тъкани и размекване на костите. Понякога има лизиране на кости, оток в периорбиталната зона, влошено общо състояние и оформяне на синусна фистула.

Лекуване Трепанация, кюретиране, промивки, дренажи, антибактериална терапия.

вакуум

аспирация,

тръбни

Чужди тела в носната кухина Етиология

Могат да попаднат през носните отвори по време на вдишване или при третиране на животните. Също така и през глътката при кашлица, повръщане или през тъканите при открити или закрити травми.

Клинични признаци

Животните кихат и търкат ноздрите си в околните предмети, частичното запушване може да се съпровожда със стридори. В последствие се развива катарално- гнойно, хеморагично или 9

некротично възпаление придружено с носни изтечения и затрудненеи в дишането.

Диагноза

Поставя се чрез предварително третиране на животните невролептици или невролептаналгетици и внимателно оглеждане.

с

Лекуване

След съответно обезболяване и фиксиране чуждото тяло се изважда през носните отвори или чрез трепанация на носната кухина.

Счупване на носните кости

Дължи се на силни механични травми или предшестваща атрофия. При закрити фрактури се установяват асиметрия на носа , подуване на меките тъкани, крепитация и ненормална подвижност. При счупване на носната преграда, но без засягане на лигавицата се установяват субмукозни кръвоизливи, а при засягане на лигавицата- кръвотечение придружено с развитие на подкожен емфизем.

Ороназална фистула Етиология

Среща се при малките породи кучета и е усложнение от периодонтални заболявания засягащи максиларните кучешки зъби и максиларните премолари. Образува се най-често вторично в резултат на тежка травма при изваждане на тези зъби, новообразувание или инфекция.

Клинични признаци

Характеризира се с безпокойство, КЧ постоянно дразнят с езика си фистулния канал. От носа изтича ексудат примесен с кръв и слюнка. Много често се развива септичен процес.

Лекуване

Поставяне на марлен дрен с тетрациклин или друг костен антибиотик,който да адсорбира ексудата. Необходимо е бактериалния статус на фистулата да бъде идентифициран микробиологично и да се проведе антибиотикотерапия поне 7 дни. Трябва да се извърши пълно изрязване на всички некротични тъкани около фистулния канал. При наличие на костни фрагменти или други чужди тела те се отстраняват. Откъм медиалната страна лигавицата на твърдото небце се изрязва и издърпва латерално така че с нея да бъде покрит и затворен съществуващият фистулен отвор. След извършване на добра адаптация лапичката се зашива с адсорбируеми конци, а антибактериалната терапия продължава още 2 седмици след операцията.

10

БОЛЕСТИ НА УСТНАТА КУХИНА И ЕЗИКА        

Vulnera cavi oris Vulnera et ulcera lindue Corpora aliena lingue Glositis chronica er acuta Cystae retentions Papillomatosis cavi oris Paralysis lingue s. glosoplegia Gingivitis: -catharalis

-

vesicularis purulenta et ulcerosa -phlegmonosa

Corpora aliena cavi oris Етиология

В устната кухина често се задържат чужди тела- кости, дървени парчета, игли, осили, др. които могат да се заклещят напречно но твърдото небце, да се вмъкнат между зъбите или внедрят в меките тъкани. Склонност към алотриофагия проявяват и животни болни от бяс.

Клинични признаци

В началото има безпокойство, тръскане на главата, триенето й с лапи, саливация, дисфагия, лош дъх от устата. Задържаните между зъбите или забитите в меките тъкани малки чужди тела могат да останат в началото незабелязани, но по-късно предизвикват повърхностно гнойно възпаление, абсцедиране, гингивит и др.

Лекуване

След анестезия се отстранява чуждото тяло. Ако има грануломи те се изрязват, некротичните тъкани се отстраняват и абсцесите се отварят. Ако езика е некротично изменен се ампутира засегнатата част и оперативната рана се затваря с вертикални U- образни шевове. При нужда се извършва локално и общо антибактериално лечение.

Етиология

Vulnera cavi oris

Най-често кости, остри метални и др. чужди тела, които попадат случайно в устната кухина или са приети в резултат на алотриофагия. Рядко са резултат от неправилно подредени зъби, груби манипулации и неправилно фиксиране.

Клинични признаци

11

Нарушения в дъвченето на храната, слюнотечение понякога примесено с кръв, неприятна миризма от устата. При наличие на осили може да се развият възпалителни и некротични процеси и фистули в областта на език, фаринкс, слюнчени жлези и др.

Лекуване

При пресни и повърхностни рани устната кухина периодично се промива с дезинфекционни разтвори. При дълбоки наранявания и наличие на забити чужди тела животните предварително се анестезират. След това се извършва оперативна и медикаментозна обработка и зашиване на раната. В следоперативния период се правят дезинфекционни промивки и животните се третират с АБ и СУЛФА.

Етиология

Papillomatosis cavi oris

Предизвиква се от специфичен за кучето вирус като заразяването става пряко и индиректно.

Клинични признаци Засяга главно млади животни и се характеризира с туморни разраствания с различни размери по мукозата на устната кухина, езика и устните ъгли. При масивна папиломатоза настъпва дисфагия, саливация, кръвотечение. След период на активно разрастване папилите започват да намаляват по размер и обикновено изчезват за 2-6 седмици.

Лекуване Предприема се при масивна папиломатоза за съкращаване периода на естественото оздравяване. Добри резултати се получават чрез автоваксина, инфилтрация с 0,25-0,5 % новокаинов разтвор, изрязване на пендулиращите образувания. Частичното изрязване или скарифициране на плоскорастяците папиломи води до регресия на останалите. Периодично устната кухина се промива с 0,1% К перманганат, риваноли др.

Cystae retentions- Ranulae

Това е задържане на секрета на слюнчените жлези в слюнчените канали или новообразуван дивертикул.

Етиология

Дължи се на запушване на изходните канали в резултат на травматично въздействие-възпаление на слюнчените канали и стеноза или слюнчени камъни.

Клинични признаци

Локализира се до френулума и има големина да орех. Образува се бързо за няколко часа или дни и се съпровожда с функционални смущения- затруднения в приемането на храна и вода. Образуванието е с кръгла форма, мека консистенция, неболезнено с тънка и прозрачна капсула. Течността вътре е бистра и представлява

12

видоизменена слюнка. При пункция изтичат бледожълти и муцинозни изтечения.

Лекуване

Разтрошаване и изваждане на слюнчените камъни. Кистите се отварят, съдържанието ими се отстранява и кухината се промива с 2%хлорамин, 0,1% К перманганат. Тушират се се сребърен нитрат и лотаген. При нужда слюнчените жлези се екстирпират.

Gingivitis Етиология

Това е възпаление на венеца, в резултат развитието на зъбен камък и субгингивални плаки. Може да е резултат и от травматизиране на венците с твърда храна или други твърди предмети.

Клинични признаци

Намален апетит, слюнотечение примесено с кръв, оголване на шийката на зъба в хроничния стадий.  Gingivitis catharalis- характеризира се с зачервяване, подуване и кървене на венците и намален апетит.  Gingivitis purulenta- рядко срещан, засяга гингивата около един зъб. Характеризира се със зачервяване на венеца, наличие на малки абсцеси, а при внимателно оглеждане е възможно да се открият забити чужди тела.  Gingivitis ulceroza- усложнение от другите , засяга единични папили които са в контакт с кариозни и парадонтозни зъби  Gingivitis hypertrophicansхарактеризира се с пролиферативно възпаление на гингивата

Лекуване

При всички форми се започва с отстраняване на зъбния камък и зъбната плака. След почистване на венците с кислородна вода те се тушират с риванол, пиоктанин, гранофурин, трипафлавин, К перманганат. Заедно с това се използват и АБ : stomorgyl, suanamed,clavamox, doxacillin и други.

Болести на слюнчените жлези

Contusiones et vulnera glandulae parotis Obstructio ducum salivarium Ranula

13

Mucocelle Parotitis et sialoadenitis gl. Sublingualis et mandibularis

Eтиология

Obstructio ductum salivarum

Засяга: подушната, долночелюстната и подезичната жлези. Дължи се на: слюнчени камъни, чужди тела (хранителни частици, зърна от растения, осили, възпалителни сраствания)

Клинични признаци Оток, болезненост, дивертикули, руптура на запушения канал, оформяне на цисти При инспекция – слюнченият канал има броеницоподобна форма

Лекуване Разтрошаване на камъните, изваждане през изходните отвори и надлъжна инцизия на слюнчения канал

Eтиология

Слюнчени камъни – Sialolithiasis

Срещат се главно при тревопасните и се състоят от калциев карбонат или фосфат. В повечето случаи образуването им се дължи на предшестващо възпаление на лигавицата на изводния канал или стеноза на отвора му.

Клинични признаци Настъпва задържане на слюнката и ектазия над мястото на запушване и флоктуиращ оток. При палпация камъните са с твърда, понякога крепитираща консистенция.При продължително запушване настъпва атрофия на съответната жлеза.

Лекуване Малките слюнчени камъни могат да се отстранят през изходния канал на отвора.Ако той е стеснен се катетеризира и около камъка се въвежда олеозна течност. Големите камъни се изваждат оперативно чрез разрязване на кожата и стената на канала- шев на Ламбер и прекъснати възловати.

Рани и контузии на подушната жлеза

Eтиология

Предизвикват се от тъпи удари в областа на жлезата или забити остри тела

Клинични признаци При пресни рани има силно кръвотечение примесено със слюнка. Покъсно при спиране на кръвотечението изтича муцинозно- хеморагичен

14

ексудат, който се увеличава при дъвчене. Изтичащата слюнка предпазва раните от инфектиране но затруднява зарастването им. Само при високостепенна контузия може да се развие некроза на кожата.

Лекуване

Хирургична обработка, окончателно кръвоспиране и поставяне на дренаж при зашиването. В първите 1-2 дни животните са на гладна диета.

Eтиология

Parotitis et sialoadenitis

Могат да се възпалят при първично механично увреждане – контузия , нараняване или под влияние на други фактори. Възпалението на подушната жлежа често се получава при бозаещи животни от майки с мастит. Възпалението на подчелюстната при мит, актиномикоза, инф на мандибуларните лимфни възли.

Клинични признаци Едностранна или двустранна гореща и болезнена подутост с твърдоеластична консистенция. Дъвченето, преживянето, гълтането и движението на главата са ограничени. В началото има увеличена саливация но в последствие намалява или спира. Животните са подтиснати и иман повишена температура.

Лекуване При остро гнойно възпаление се прилагат ударни дози АБ и СУЛФА. Локално се правят ревулсивни мази, дезинфекционни и противовъзпалителни компреси.

Mucocelle

Това е събиране на слюнка в подкожната съединителна тъкан в областта на главата и началото на шията. Дължи се на руптури на изводния канал на слюнчената жлеза, механична травма на слюнчените канали. Наблюдава се инфилтриране на околните тъкани и образуване на еднокамерни или двукамерни празнини пълни с слюнка, които достигат до човешки юмрук. Има отоци, които се локализират в междучелюсното пространство, основата на глътката или областта на фаринкса. Не са темперирани и болезнени, има флуктоация. При пункция от тях изтича жълтеникава течност. Има нарушения в ДД, гълтане, прием на храна и асфиксия.

Лекуване

Консервативно- пункция + адстрингентни ЛС Оперативно- екстирпация

15

Болести на челюстните кости и челюстната става Фрактура на долната челюст Етиология

Спортен травматизъм, ПТП, на база други заболявания- рахит, остеомиелит, актиномикоза. При КЧ често са резултата на случайни огнестрелни рани, а при КТ- падане отвисоко.

Клинични признаци

 Общи признаци Отказ от храна, трудно отваряне и непълно затваряне на устата, крепитация. Ако фрактурата е открита костните крайща са видими и почти винаги се съпътства с кръвотечение. Често се наблюдава слюнотечение, животните трудно приемат храна и вода. Когато фрактурите останат няколко дни без лечение се развиват некротични процеси.  Специални признаци Най-характерно е увисването на долната челюст. При фрактура само на едното рамо на мандибулата това не е така ясно изразено. При едностранно счупване на челюстното тяло или при разединяване на симфизата се установява асиметрия, подвижност, крепитация и невъзможност за приемане на храна. При счупвания в областта на алвеолите има разклащане или изпадане на зъбите, които са в близост до линията на счупване. Фрактурите на ставния и на венечния израстък се наблюдават най-често при КТ, поради увреждане на челюстната става, а често и триочния нерв те са съпроводени с тежки нарушения в дъвкателната функция.

Лекуване

Оперативно лекуване се прилага само когато има съществено разместване на костите. Когато костите се залавят за дъвкателните мускули-не защото те действат като имобилизираща превръзка. Необходимо е животното да се храни със сонда за 4 седмици след извършване на фарингостомия. Абсолютно наложително е предоперативното и следоперативно прилагане на антибиотик. Найподходящ е метода на вътрешна фиксация с планка. След приключване на операцията двете челюсти могат да се фиксират с временни субгингивални шевове, лентовидни или скелетни превръзки.

Сепарация на симфизата на мандибулата

16

Това е най-честата форма на фрактура на мандибулата, като е възможно да бъде комбинирана с фрактура на мекото небце. За лечение се прави осморкообразен метален тел около КЧ зъби, комбинирана игла на Киршнер и осморкообразен метален тел.

Остеомиелит на долната челюст Това е най-тежкото усложнение от заболявания на зъбите, не лекуван периодонтит и пародонтопатии.

Етиология

При остеомиелита инфекцията прониква през кореновия канал или гингивалното джобче- одонтогенен остеомиелит Може да възникне и като усложнение от гнойно възпаление на околните меки тъкани- остеомиелит по съседство Може да е резултат от травми и фруктури- травматичен или да се дължи на метастатично пренасяне на инфекцията- хематогенен.

Клинични признаци

Локални признаци- оток, наличие на гной, силна болка и затруднения в приемането и сдъвкването на храната. При одонтогения остеомиелит след изваждането на зъба от операционната рана изтича гноен ексудат. Общи признаци- отказ от храна, повишена телесна температура, зачервени КЮ, отпадналост. Параклинично установяваме левкоцитоза, еритропения и ускоряване на СУЕ. Чрез рентгеново изследване установяваме вида, степента и обхвата на промените.

Лекуване

Оперативно се отстранява източника на инфекция и при необходимост се извършва трепанация на засегнатите челюстни кости, а при хроничния одонтогенен остеомиелит задължително се отстраняват костните секвестри. Оперативното лечение се комбинира с Абтерипия, която започва 3-5 дни преди операцията и продължава още толкова след нея : Ampicylin 10mg/kg, Clindamycin (Antirobe) 11mg/kg

Луксация на челюстната става Възниква самостоятелно или като усложнение от мандибуларни фрактури и много често се придружава с фрактура на ставния израстък на мандибулата.

Етиология

17

Травми, падане от високо, неправилно и насилствено отваряне на устата.

Клинични признаци

Когато луксацията е едностранна и кондила е излязъл рострално, мандибуларните КЧ зъби са разположени рострално и са срещу максиларните КЧ зъби. Когато кондила е луксирал каудално са разположени каудално в страната на луксацията. Устата е полуотворена и е невъзможно да се затвори самостоятелно или чрез пасивни движения. Приемането на храна е затруднено, езика е изпаднал навън, има саливация.

Лекуване

Най-често се извършва репониране на добре анестезирано животно с отпусната дъвкателна мускулатура. Напречно на устата зад последните премолари се поставя молив ( КТ ) или по-дебела дървена пръчка ( КЧ). След това доколкото е възможно се затваря устата на животното. Ростралните части та горната и долната челюст се хващат с ръка и се изтеглят вентрално на ставния кондил. След това мандибулата се изпъва рострално и се натиска каудално. Осигурява се покой на ставата за период от 7-14 дни като се използват субгингивални шевове с конец или тел, фиксиране на мандибуларните и максиларни КЧ зъби с фотополимер или метални скоби. Колкото повече дни са изминали от момента на луксация толкова потрудно е репонирането на ставата.

Сублуксация на челюстната става Ставата има ограничена възмажност за движение- сублуксацията възниква при отворена уста и удар. Наблюдава се невъзможност за затваряне на устата, саливация.

Лекуване

Анестезия, поставяне на дървена пръчка, затваряне на челюстите и натиск върху кондила в каудална посока.

Класификация на заболяванията на зъбите

1.Периодонтология- заболявания на постояните зъби :  Зъбна плака  Зъбен камък  Гингивит

18

 Периодонтит  Пародонтопатии 2.Ендодонтия  Pulpitis- частичен и пълен  Absc. Periapicalis acuta  Absc. Periapicalis chronica  Granoloma periapicalis  Cysta periapicalis  Absc. Periodontalis  Periodontitis 3.Заболявания на твърдите зъбни тъкани  Hypoplasia substantia adamantine  Fluorosis dentium  Caries dentium 4.Травматични заболявания на зъбите  Contusion dentis  Luxatio dentis  Fractura dentis  Expulsion dentis

Аномалии в развитието и разположението на зъбите Oligodontia

Броят на зъбите е по-малък от нормалния. Бива истинска и лъжлива. При лъжливата рентгенологично се установява, че има зъбни зародиши но зъбите не са се появили над венеца.Води до функционални нарушения в приемането и сдъвкването на храната. Установява се чрез инспекция и ренгенологично. При нея липсват много зъби, най-често цели зъбни редици докато при хиподонтията липсват един или няколко зъба.

Anodontia

Това е пълна липса на зъби, както постоянни така и времени. Има генетичен произход, а лечението й е почти невъзможно и много скъпоимплантиране на зъби.

Poliodontia

Характеризира се с по-голям от нормалния брой зъби. Често има и поникване на нормалния брой зъби не на своето място. Обикновено свръхбройните зъби са рудиментирали и с неправилни коронки и

19

корени. Най-често засяга инцизивните зъбни редици като допълнителните зъби се разполагат букално или лингвално. Свръхбройните зъби предизвикват вторични нарушения в захапката или периодонтални проблеми. Лечението ими се състои в екстракция на полиодонтните зъби.

Poliodontia et heterotopia dentium

Това е поява на по-голям от нормалния брой зъби и разположението им в други участъци извън нормалните в устната кухина. Те нямат определена локализация и положение спрямо нормалните- лекуването е чрез екстракция

Exuperantio dentium

Това е състояние при което един или няколко зъба са по-високи от всички останали. Явява се най-често след полиодонтия или екстракция на антагонистичен зъб, тъй като полиодонтните зъби нямат антагонисти и не се изтриват. Ексуперантните зъби нараняват лигавицата, небцето или езика и така нарушават процеса на сдъвкване на храната. Лечението им се състои в периодично изпиляване.

Diastema et trema patologica

Диастема е по-голяма от нормалната междина между два съседни първи постоянни инцизиви. Трема е увеличено разстояние между всички други останали зъби. В свободното пространство много често се задържа храна, която наранява и възпалява венците. Усложнение от тези две

Retentio dentium decidium

Това е аномалия при която за различен период от време закъснява появата на постоянните зъби и по-дълго се задържат млечните. Това задържане на млечните зъби води до изкривяване на постоянните зъби, функционални нарушения и и увреждане стените на устната кухина. Защото когато постоянните зъби започват да израстват те нормално се появяват в пространството освободено от млечните. А ако това място не е освободено те прорастват накриво. Необходимо е заложбата на постоянни зъби да се докаже ренгенологично. Лекуването се състои в екстракция на задържаните млечни зъби.

Convergentio radices dentium

Аномалия при която корените на определени зъби се намират поблизко от нормалното един от друг. Когато КЧ приемат твърда храна сближените корени се травматизират. Когато има силно изразена 20

конвергенция се извършва апикална остеотомия, и при напреднали случаи и развитие на периодонтални заболявания- екстракция на зъба.

Brachygnathism

Това е състояние при което мандибулата е значително по-къса от нормалната и се дължи на вродено скъсяване на долната или удължаване на горната челюст. При тази аномалия резците на горната челюст са издадени напред, а максиларните инцизиви са по рострално в сравнение с мандибуларните. При това се нарушава контакта между зъбите на горната и долната челюст. Заболяването има наследствен характер или е резултат от много тежка форма на рахит. Между 5-9 месец се коригира с капата на Шварц, а след това- реконструктивно удължаване на мандибулата.

Prognathism

Характеризира се с вродено скъсяване на горната челюст или удължаване на долната – задно захапване. При нея резците на долната челюст не контактуват с резците на горната. Задното захапване е нормално за брахиоцефалните породи КЧ и персийската КТ. В резултат на неправилно захапване много често се задържа храна в букалното пространство и областта на премоларити и моларитепредразполагащ фактор за развитие на стоматити и гингивити. Лекува се чрез оперетивна корекция на мандибулата.

Kamopylognatia

Вродена аномолия характеризираща се с изкривяване дъвкателната повърхност на горните или долни зъбни редици. Много често е в комбинация с полиодонтия. Лекува се оперативно чрез корекция на челюстните кости.

Wry mooth

Всеки квадрант от устната кухина нормално трябва да съответства на другия срещуположен. При тази аномалия в резултат на асиметрия на зъбните редици устата не може да се затвори напълно. В едни случаи засяга горната или долна челюст в областта на инцизивите, а в другиедната страна от лицевата част на главата може да е по-малка и носа да е изкривен към нея. Вродена аномалия която се лекува много трудно.

Dental interlock

Зъбите от горната челюст са най-често рострално и се разминават с антагонистите си от долната. Това е предпоставка за развитие на хиперплазиращ гингивит. Коригира се чрез поставяне на ортодонтски 21

апаратчета между 5-9 месец. При неправилно скопчване на горен и долен КЧ зъб се поставят по 2- парапулпарни щифта. След много добра екстензия и репозиция горната и долната челюст се фиксират с фото полимер за 4 седмици. През това време животните се хранят с езофагиална сонда. Когато причината са млечни зъби те се екстрахират, а при израстване на постоянните се извършва периодичен контрол.

Зъбна плака

Това е аморфна, лепкава и желатиноподобна бактериална маса, която се образува върху зъбите под и над гингивалния ръб. Има от белезникав до жълтокафяв цвят и съдържа предимно микроорганизми и продукти на тяхната дейност. В състава й се включват още клетки от покривния епител на лигавицата и кръвни клетки. Обикновено плаката е силно прилепнала към зъбната повърхност, а най-голямо е количеството й до допирните повърхности на съседни зъби и в областа на зъбните шийки. Образуването й започва с отлагане на фин филм върху зъбните повърхности изграден от слюнчени белтъци и въглехидрати. По-късно върху него започват да се отлагат и микроорганизми. Предразположени към образуване на зъбна плака са КЧ и КТ хранени с меки и течни храни. Важна роля играе и състава на слюнката и нейното рН. Бактериалния състав на плаката включва предимно стрептококи, стафилококи, фузобактерии, млечнокисели бактерии. През първата фаза на образуването й преобладават грам + микроорганизми, през вторатафузобактериите и третатаспирохетите. Повече от микророганизмите на зъбната плака са киселинно образуващи и влияят върху рН на слюнката и развитието на кариозния процес. След импрегниране на зъбната плака с калциев фосфат, което става за около 3-4 седмици тя се превръща в зъбен камък. На базата на така образуваната зъбна плака, а в последствие и зъбен камък се развива възпаление на венците. Редовното отстраняване на зъбната плака е гаранция за предотвратяване или свеждане до минимум на бъдещите пародонтални заболявания. Сле визуализирането на зъбната плака тя се отстранява чрез малки кюрети или екскаватори. Пълното й премахване се извършва с полиращи пасти Super- Snap, Maxi-Guard, Chlohexamed, Vetiplaque, Primadent, Dentilisin. Профилактично срещу образуване на зъбна плака се правят промивки на уктната кухина и зъбите с антисептични разтвори.

Зъбен камък

Жълта или жълто-кафява минерализирана субстанция върху повърхноста на зъбите. Тя съдържа предимно калциев фосфат и калциев карбонат. В началото се образува върху единични зъби, но при възрастните животни обхваща всички зъби. Дължи се на нарушения в химичния състав на слюнката пооради неправилно хранене и води към развитие на възпалителни процеси на меките и

22

твърдите зъбни тъкани. Зъбната плака играе основна роля за образуването му, като постепанно върху нея се тлагат отпаднали епителни клетки, бактерии, остатъци от храна, соли на слюнката и други. Зъбния камък бива: Надвенечен /odontolitiasis supragingivalis /- образува се около горните кътници където се отварят изходните канали на слюнчените жлези и езичната повърхност на долните резци. Той може да бъде бял или кафяв и се образува предимно от сурумните белтъци на слюнката поради което се нарича серумен слюнчен камък. Подвенечен/odontolitiasis subgingivalis/- образува се при възпалителни процеси на венците и се локализира в гингивалните джобове. Има кафяв цвят, голяма твърдост се нарича серумен защото се образува от солите на серума. Обикновенно повърхноста му, която е разположена към венечния джоб е грапава и предизвиква микротравми на венците. Подвенечния зъбен камък съпътсва хроничните възпалителни процеси в устната кухина. Колкото обема му е по-голям толкова потравматизиращ е натиска върху венците. При несвоевременно oтстраняване на зъбния камък той обхваща венците и води до развитие на кариес, заболявания на гингивата, пародонта и други често с неблагоприятен изход.

Лекуване

1. Механично отстраняване с специален набор от инструменти . Преди това устната кухина се промива с 1% К перманганат, 0.25 % хлорхексидин. • туширане на гингивата с 1-2 % йодна тинктура • стабилно фиксиране на мобилните зъби и заключителна промивка на устана кухина. 2. Отстраняване чрез УЗ скалери- има различни видове, с тях се съществявя поефикасно и съвършено почистване на зъбния камък. След отстраняването му засегнатите зъби се полират със специални стоматологични четки и полир пасти. В края на интервинцията зъбите се промиват с адстрингентни дезинфекционни срадсва и се тушират с 1:10 йод-гранулин. Извършва се анестезия с ксилазин 1мл на 10 кг и след 5 минути кетамин в същата доза.

Профилактика

Включва периодично хранене на КЧ и КТ с твърда храна, даване на изкуствени скости играчки. В ранна възраст зъбите на КЧ се промиват един път седмично с лимонов сок, а венците се обтриват с парче лимон. Зъбния налеп който не е минерализиран се отстранява с памук напоен с кислородна вода или перхидрол. При поява на зъбен камък в началото се извършват периодично измиване на зъбите с Dentilisin. След това участъците се тушират с 1-2 % разтвор на млечна киселина и веднага се измиват с каша от натриев бикарбонат.

23

Пародонтопатии

Комплексно заболяване, което е свързано с нарушаване нормалната структура на пародонта. Възпалителния процес засяга едновремнно гингивата, зъбния корен, периодонталните връзки и алвеоларните кости.

Eтиология

Основна роля играе зъбната плака и зъбния камък образуван на базата на нея, които запълват пространството между зъбите и така предизвиква механично увреждане на гингивата. Този процес започва от зъбите разположени до отворите на слючнчените жлези, защото слюнката съдържа минерални вешества които се отлагат индиректно върху зъбите. Предразполагаща роля играят - аномалии на зъбите, зъбни плаки, смяна на млечни с подтоянни зъби, начина на хранене и състава на храната, лошата хигиена на устната кухина, бактериални инфекции, заболявания свързани с нарушена обмяна на веществата.

Патогенеза

При възрастните животни нарушенията в обмяната на веществата способстват за образуване на гингивални плаки. Това благоприятства развитие на възпалителен процес, при който по гингивалния ръб се натрупват голямо количество неутрофилни клетки. Образуваната плака и зъбен камък постепенно нарастват и водят до образуване на ерозии и язви по венците и оголване корена на засегнатия зъб. В хроничния стадий на заболяването се установява резорбция на зъбните корени. Заболяването протича за 12-18 месеца и има три стадия.

Клинични признаци • Скрит гингивит Първата фаза, характеризираща се с зачервяване и едематизиране на гингивата. При отстраняване на зъбната плака и камък е възможно гингивита да се ликвидира. • Явен гингивит Венеца е зачервен и разязвен, когато не се лекува поради силния едем на гингивата тя се отслоява от зъба. Така се създават условия за навлизане на микроорганизмите под него и развитие на субгингивален зъбен камък. По-късно процеса генерализира и се развива гингивална хиперплазия - фиброзен тумор на гингивата, който може да обхване цeлия зъб. • Явен клиничен пародонтит Усложнение от другите две форми, характеризира се със силно засягане на венците и затруднения в приемането на храната. Ендотоксините, които отделят микроорганизмите предизвикват: отслояване на гингивата от периоста, отслояване на периоста от костта, нарушения в целостта на периодонталната връзка.

24

Стопаните установяват лош дъх от устата на животните, дисфагия, повишена саливация и орален дискомфорт. Нормалната здрава гингива е финна, бледо-розова и дълбочината на гингивалния джоб е 2-3 мм.

Лекуване

Промивка с 1% хлорхексидин, туширане с йод-глицерин и използване на АБ: Antirobe,Rodogyl, Stomorgyl, Clindamycin, Tetracyclin, Suanamed, Clavamox, Doxicyclin. Хирургичните операции, които се извършват са скалинг, субгингивален кюретаж.

Профилактика

Редовно миене на зъбите и периодичен ветеринарномедицински контрол.

Заболявания на твърдите зъбни тъкани Hypoplasia substantia adamantinae

Това са различни по степен патологични промени в състава и структурата на емайла. Локализират се по дъвкателните повърхности или коронките на зъбите и биват вродени и придобити. Хипоплазията се дължи на нарушена обмяна на минералните вещества, ендокринни заболявания или вторично на база ЗЗ или интоксикации. Може да бъде на генетична основа или на база травматични увреждания и недостиг на флуор във водата. Най често засяга КЧ зъби и води до Неравномерно изтриване на определени зъби или зъбни редици, разрушаване на емайла и дентина и нерядко засяга и пулпата. Обикновенно има бавен и хроничен развой като в късния стадий се наблюдават затруднения в приема на храната.

Лекуване

Туширане с 10% сребърен нитрат, след 2 минути тушираме с 3-5% йодна тинктура и промиваме обилно с вода. Веднъж седмично в продължение на 1-2 месеца КЧ се инжектират с витамин АДЕ и калциеви ЛС. Храната трябва да съдържа по-голямо количество макро и микроелементи. Когато това не помогне се прави обработка с фотополимер и последващо полиране.

Профилактика

Редовно миене на зъбите и периодичен ветеринарномедицински контрол. Контрол на калциево фосфорното равновесие.

Fractura dentium 25

Най-често се наблюдават коронкови фрактури, които засягат предимно КЧ зъби. Обикновено са резултат на ПТП, борба между КЧ или игра с метални предмети.

Клинични признаци

Първите няколко дни има силна болка- отказ от храна и самонараняване на езика и бузите. При фрактури на коронката КЧ има повишена чувствителност към термични дразнители и зъба е силно болезнен. При фрактури на корена зъба е разклатен. Когато пулпарната празнина е отворена се вижда кълвяща точка. Диагнозата се поставя чрез инспекция или ренгенологично изследване.

Лекуване

Когато е засегнат само емайла на коронката грапавите фрактурни ръбове само се заглаждат. Когато е отворена пулпата се прави витална екстирпация на пулпата, запълване на кореновия канал и възстановяване на зъбната коронка.

Caries dentis

Това е локализирано прогресивно разрушаване на твърдите зъбни тъкани. Кариеса е патологичен процес, при който в резултат на деминерализацията и размекването им се образува дефект с форма на кухина. Има няколко теории за образуването му и няколко вида кариес. Прост е този при който се засягат само твърдите зъбни тъкани, усложнен е този, който засяга пулпата и периодонта. Има и вториченвъзниква при вече лекуван кариес в близост до поставена обтурация. Според локализацията си фисурен, апроксимален и шиен. Когато засегне и пулпата на зъба се развива пулпит и се образува апикална гранулома. Основни принципи за възникването му са : • нарушена калциева фосфорна обмяна и липса на йод, желязо и вит. В комплекс • карисогенните микроорганизми, които се съдържат в зъбната плака • киселиността в устата поради разграждане на полизахаридите • понижена резистентност на зъбния емайл Предразполагащи условия са лоша хигиена на зъбите и устната кухина, хранене с течна и мека храна, несвоевременно отстраняване на зъбния камък и плака, фрактура на зъби. Предилекционно място за възникване на кариес е централната ямка на дъвкателната повърхност на първи горен молар като кариеса на този зъб е най-дълбок. Това е в резултат на по-силно изразената му конкавна повърхност. По принцип кариес се наблюдава на всички зъби и за появата му е необходимо нарушена цялост на емайла. При задълбочаване на процеса животните показват безпокойство, рани по езика или бузите и избягват приема на топла или студена храна. Кариеса е предпоставка за появата на други по-тежко протичащи заболявания- пулпит и периодонтит.

26

Лекуване

Цели възстановяване анатомичната цялост и функция на зъба, включва : Изработване на кавитетна форма отстраняване на кариозната маса до здрава тъкан и промивка с 70 % алкохол Изолиране на пулпата и създаване на устойчива основа за обтурациячрез подложка от цинк- оксифосфатов цимент. Възстановяване формата на коронката- алопластични обтурационни материали

Профилактика

Увеличаване количеството на твърдата храна и намаляне на въглехидратите. Поддържане на алкално рН на слюнката чрез правилно хранене и различни тоалетни води. Миене на зъбите с четка и паста и своевременно отстраняване на зъбния камък и плака.

Рани и контузии на клепачите /Vulnera et contusions palpebrarum/ Eтиология

Резултат от механични въздействия с остри предмети, улични и транспортни злополуки и ухапвания и разкъсвания с нокти. Контузиите се получават при увреждане с тъпи предмети.

Клинични признаци

Раните биват прободни, разкъсни и контузни, а по дълбочина повърхностни, дълбоки и проникващи. Ухапните и разкъсните понякога са съпроводени с частична загуба на тъкани или откъсване на клепача, а кръвоизливът е обилен и краткотраен. При дълбоките контузно разкъсни се наблюдават вторични увреждания на КЮ и роговицата. При инфектиране на раните се наблюдава флегмонозно възпаление, а при неправилното им зарастване- нарушения в структурата, положението и функцията на клепачите. Контузиите се характеризират с ожулвания, кръвоизливи и възпалителен едем.

Лекуване

Главна цел е възстановяване на нормалното положение и правилна функция на клепачите. При химичната антисептика се използват недразнещи ЛС, а хирургичната обработка трябва да е щадяща и избягваща прибързаната ексцизия на разкъсани и размачкани тъкани. За зашиване на дълбоките слоеве се използват тънки резурбируеми

27

конци, а за кожата- копринени. За да се предотврати разкъсване на шевовете се поставят предпазни яки.

Рани и контузии на КЮ / Vulnera et contusions conjctive / Раните обикновено са разсечени и разкъсни. Линеарните разсечени рани без засягане на склерата и клепачите се лекуват с дезинфекционнни разтвори без да се шият. Разкъсните лаповидни рани се зашиват с атравматична игла и тънки резурбируеми конци с прекъснати възловати шевове.

Възпаление на кожната и подкожна тъкан на клепачите Клепачната кожа се засяга от всички заболявания които обхващат и другата част от кожата : пиодерматоза, микотични инфекции (трихофития ), паразитози ( демодикоза и нотоедроза ), както и изгаряния. Отокът на клепачите се среща не само като първично заболяване , но и като симптом на много очни и общи заболявания. Той бива :  Невъзпалителен- често е двустранен в резултат на циркулаторни и токсично алергични нарушения  Възпалителен- наблюдава се при остро гнойно възпаление на клепачния ръб, инфектирани рани и абсцес на клепачите, паноофталмит и др. Често протича с флегмонозно възпаление, а при тежки случаи се наблюдават организационни процеси с оформяне на цикатрикса, която може да деформира клепача.

Лекуване

При инфекциозните заболявания се използват АБ, СУЛФА, локални инфилтрации с новокаин- АБ разтвори, противовъзпалителни компреси. За намаляване на тъканното напрежение се правят облекчителни разрези, а при абсцедиране- инцизия.

Възпаление на клепачния ръб ( Blepharitis )

Резултат е от дразнене със силно замърсен или запрашен въздух, алергични състояния. Предразполагащи условия са нарушения в обмяната на веществата, А и С авитаминоза, СЧ автоинтоксикации.

Клинични признаци Блефарита бива :  Прост( сквамозен )- при него има усилено тделяне на видоизменен

28

мастен секрет от Мейбоновите жлези. Той се задържа по клепачния ръб и при изсъхването му се образуват люспи и корички. Заболяването се придружава със силен сърбеж, който води до вторични увреждания. При отстраняване на люспите се открива зачервена повърхност без язви, ресниците се измъкват лесно. При хронифициране- ентропиум.  Язвен( улцерозен) – протича по-тежко с подут, болезнен и покрит със засъхнал гноен ексудат клепачен ръб. След отстраняването му се откриват множество лесно кървящи язви.

Лекуване

Доста трудно, голямо значение има и местното лекуване. След предварително размекване на люспите и коричките те се отстраняват. При сквамозния преди това се извършва обезмастяване на клепачния ръб с етер и спирт и масаж на Мейбимиевите жлези. Медикаментозното лечение включва ежедневно дву или трикратно намазване с различни мази- 20% албуцидова, 1% тетрациклинова, 2-5 % ксероформова, 0,1 % бяла или жълта живачна. При изолиране на причинителя и установяване на чувствителност се използват мази от глюкокортикоиди и химиотерапевтици. При язвения клепачните ръбове се тушират с 2-5 % или пръцици сребърен нитрат, след което се промиват с 1% разтвор на NaCl. Това се прави през 1-2 дни, а сутрин и вечер клепачите се мажат с 1% спиртен разтвор на брилянтиново зелено. Към възпаленията на клепачния ръб се отнасят и ограничените възпаление- ечемик и халацион.

Ечемик /Hordeolum / •

Външен- остро гнойно възпаление на ресничестите фоликули и мастните им жлези. Причинява се от стафилококи и се характеризира с дифузен оток и болезненост на свободния клепачен край като се оформя жълто връхче на предния, свободен край. При отваряне на ечемика той може да зарази и съседни космени фоликули. • Вътрешен- остро гнойно възпаление на Мейбомиевите жлези. При него отока обхваща понякога целия клепач като затваря почти напълно окото. По-късно се оформя малък абсцес, който обикновенно се самоотваря, при което клиничните признаци бързо изчезват.

Лекуване Прилагане на суха топлина и облъчване с ултратерм. Може да се правят и дезинфекционни компреси с живачен оксицианид, мази от АБ. При тежко протичане парентерално се прилагат АБ и СУЛФА. След самоотваряне или оперативно отваряне на ечемика клепачните ръбове се намазват с 1% спиртен разтвор на брилянтиново зелене за предотвратяване развитието на ново заболяване. При упорити ечемици се прави автоваксина и тъканна терапия. 29

Халацион / Chalazion /

Хронично пролиферативно възпаление на Мейбомиевите жлези. Има големина на лещено зърно и е сраснал с клепачния ръб като кожата над него е свободна. Рядко се образуват няколко халациона на един клепач.

Лекуване Оперативно- кухината на възпалената жлеза тарзалната КЮ, гранулациите се корегират, екстирпира.

се отваря през а капсулата се

Неестествени положения на клепачите Срастване на клепачите

Физиологично явление при новородените МЯ, което изчезва 10-15 дни след раждане. Патологичното срастване на клепачите по протежение на ръба им се нарича анкилоблефарон, а срастването им с предната повърхност на очната ябълка- симблефарон. Те най-често са резултат от изгаряния и др тежки увруждания, а лекуването е оперативно.

Стесняване на клепачната цепка

Резултат от частично срастване на клепачните ръбове, ограничено подуване или уплътняване на клепачите и КЮ.

поради

Заешко око /Lagophtalmus /

Характеризира се с невъзможност за пълно затваряне на клепачната цепка поради вродени или придобити страдания. При това клепачите губят основната си функция, защото не могат активно и рефлекторно да затварят очната цепка. Част от роговицата и КЮ са изложени на постоянното действие на въздуха и сълзите не се разстилат равномерно върху тях. Поради това роговицата изсъхва в долната си част и се появяват епителни ерозии и улцерации, които лесно се инфектират.

Лекуване

При невъзможност за възстановяване на клепачната функция, то е симптоматично- маслена превръзка през нощта и антисептични капки с витамин А през деня.

Блефароспазъм / Blepharospsmus /

30

Това е тоничен гърч на кръглия клепачен мускул в резултат на силно дразнене на КЮ и роговицата от чужди тела и възпалителни процеси. Хронифицирането му води до възпаление у удебеляване на миглените ръбове, а понякога и спастичен ентропиум. Лечението му е отстраняване на причината предизвикваща дразнене на n. ophtalmicus

Спускане на горния клепач / Ptosis s. blepharoptosis/ •

Паралитично- настъпва при централна или периферна парализа на мозъчните нерви на клепачните мускули. n. oculomotorius- най-силно изразена, освен спускане на горния клепач има и аномали в положението на очната ябълка, парализа на акомодацията и мидриаза. При ЖВ с овална зеница медиалния й край се насочва надолу- парализа на далния кос мускул. n. facialis- освен незатваряне на очната цепка изпада и функцията на кръглия мускул. Винаги е придружена с характерните за парализата на признаци- аномалии в положението на ушите, бузите и ноздрите. n. sympathicus- характеризира се с триадата на Клод- БернарХорнеровия синдром:птоза, миоза и енофталм. При животните настъпва и изпадане на третия клепач поради парализа на гладкомускулните му влакна. • Лъжливо- резултат от дифузни възпаления, едем, кръвоизливи, новобразувания, които механично ограничават клепачната подвижност. Вродена и травматична птозо

Лекуване

Консервативно с цел отстраняване пластични операции при неуспех.

на

основното

страдание

и

Завръщане на клепачите / Entropium palpebrarum /

При него мигления ръб е обърнат навътре. Може да е резултат от продължителен спазъм поради възпаление на КЮ и роговицата или поради ръбови изменения след нараняване или възпаление на клепачната КЮ и подлежащите и тъкани. Има и вроден ентропиум.

Клинични признаци

Завръщане на мигления ръб към очната ябълка, стеснена или напълно затворена клепачна цепка, слузесто-гнойни изтечения. При спастичния се отстраняват причините довели до това състояние, а при другите- оперативно.

Извръщане на клепачите / Ectropium palpebrarum / 31

Характеризира се с обръщане на клепачния ръб и част от клепачната КЮ навън. Обикновенно засяга само долния клепач и е резултат от парализа на кръговия клепачен мускул и цикатриксни промени в клепачната кожа. Наблюдава се и при старческа атрофия и хипотония на кръглия мускул или блефароспазъм. При кокер-шпаньол и санбернар е вроден.

Клинични признаци

Клепачния ръб е обърнат навън и силно зачервен, клепачнат цепка е разширена и не се затваря при рефлекторно дразнене. Често настъпва и частична хемоза на подутата и зачервена КЮ. Наблюдава се сълзотечение, поради невъзможност да преминаване на сълзите през естествените им пътища, както и вторично възпаление на КЮ. При спастичния се отстраняват причините довели до това състояние, а при другите- оперативно.

Неестествени положения на миглите Дистихиаза

Поява на втора непълна редица мигли, разположена медиално от другите. Обикновено е вродена- пекинез и пудел, но може да бъде и придобита. Когато ресниците са по-твърди и насочени към очната ябълка се уврежда роговицата- улцерозен кератит. При леките случаи има само сълзотечение

Лекуване При единични допълнителни ресници-електроепилация. При по-гъсто разположени ресници- пластична операция с отстраняване на тарзоКЮ.

Трихиаза

При това състояние ресниците са насочени към очната ябълка и дразнят роговицата и КЮ. Може да бъде вродена или да е резултат от хронични възпаления на клепачния ръб, умерен ентропиум. Характеризира се с КЮвит и кератит. За лечение се прилага електроепилация.

Ектопични мигли

Отделни мигли или снопчета от тях са разположени извън клепачния ръб. При КЧ се открива най-често в КЮ на горния клепач. Характеризира се с упорит едностранен блефароспазъм, сълзотечение и слузесто гнойни изтечения. За лечение се прилага електроепилация.

Болести на третия клепач 32

Засяга се от вродени или придобити аномалии и възпалителни или неопластични процеси, които водят до нарушения във функцията му и вторични усложнения в КЮ и роговицата

Изпадане на трерия клепач ( Prolapsus palpebrae tertiae)

Настъпва при микрофталм и енофталм. При КТ се наблюдава често и се приема като хиперпарасимптоматикотония възникваща при дразнене на торакалната и абдоминална част на парасимпатикуса от възпаления на червата, паразити или тумори.

Хипертрофия (Hypertrophia

palpebrae tertiae)

Среща се при КЧ от едрите породи и може да е наследствена или резултат от хронично възпаление от бактерийно или алергично естество.

Клинични признаци

Третият клепач е зачервен, дифузно удебелен. При КЧ от породата германска овчарка се развива и панус- субепителна пролиферация, пигментация на роговицата. Наблюдават се и серозно-слузести изтечения и плазмо-клетъчна инфилтрация с тръбовидни сиво-черни удебеления по края на третия клепач.

Лекуване

При алергични хиперплазии се прави локална инфилтрация с гликокортикоиди, а чуждите тела се отстраняват. Ако консервативното лечение е неуспешно се извършва цялостно отстраняване на клепача.

Еверзия и инверзия на третия клепач

В първия случай свободния край на третия клепач заедно с включения в него хрущял се извръща навън, а в втория- към очната ябълка. Характеризира се с деформиране на клепача, сълзотечение и слузесто гнойни изтечения придружени понякога с възпаление на КЮ и роговицата.

Лекуване Оперативно- изтегляне на завъртяната част, нанасяне на разрез под зоната на завръщане, отпрепариране на хрущяла и свързаната с него жлеза и отстраняването им. По този начин лишената от хрущял КЮ гънка изпълнява частично функцията на трети клепач.

Хипертрофия на жлезата ( Hypertrophia glandulae nictitantis) 33

Засяга КЧ от породите кокер, боксер, бостън-териер. Засегнатата жлеза се появява като кръгло, червено и малиноподобно образувание под третия клепач. Това се придружава с изпадане на клепача и серомуцинозни изтечения. Лекуването е оперативно- изрязва се хипертрофиралата част и се запазва хрущялната основа.

Болести на слъзния апарат Възпаление на слъзната жлеза ( Dacryoadenitis )

Възниква след механични травми в областта та жлезата или пренасяне на процеса от околните тъкани.

Клинични признаци Оток в латеро-дорзалната орбитална област, зачервена и подута , която понякога е частично издадена отвън. С увеличаване на отока подвижността на очната ябълка се ограничава и тя се измества навътре и надолу. Възможно е и образуване на абсцес, който се самоотваря през КЮ. При хронично възпаление жлезата се увеличава и втвърдява. Може да се развие временна или постоянна ксерофталмия.

Лекуване Общо и локално се прилагат АБ и СУЛФА, втривания на горния клепач с резорбиращи помади. При силно разрушена жлеза тя се екстирпира, а при абсцедиране- инцизия през кожата по посока влакната на кръглия мускул.

Възпаление на слъзната торбичка ( Dacrycystitis)

Развива се като усложнение от гноен и флегмонозен възпаление и запушване на носно-слъзния канал.

Кювит,

Клинични признаци

При остро възпаление се наблюдава обилно сълзотечение и топъл и болезнен оток под медиалния очен ъгъл. При хронично възпаление в слъзната торбичка се задържа серознослузеста течност или гноен ексудат. Има ограничен и слабо болезнен оток, а при натискането му се отделя серомуцинозен или гноен ексудат от слъзните точици. При развитие на лизисни процеси слъзната торбичка може да се отвори и да образува фистула.

Лекуване

Проверка проводимостта на слъзоотводните пътища чрез промиване на слъзните точици с 0,1% К перманганат, сребърен нитрат, протаргол, 0,1% риванол. Ако консервативното лечение е неуспешно слъзната торбичка се отстранява оперативно.

34

Стеснение, запушване и срастване на слъзните точици и каналчета (Stenosis, obturatio et obliteratio punctorum et canaliculorum lacrimalium )

Нарушенията в проводимостта на слъзните точици могат да бъдат вродени или да са резултат от наранявания и хронични процеси. Могат да се получат и при попадане на чужди тела или паразити в просвета им.

Клинични признаци Когато няма предшестващо възпаление на КЮ и слъзната торбичка се наблюдава продължително сълзотечение от медиалния очен ъгъл, което често предизвиква дерматит по страничния носен гръб. При наличие на КЮвит или дакриоцистит се наблюдават и характерните за тези заболявания признаци. Лечението е оперативно.

Стеснение, запушване и срастване на слъзния канал(Stenosis, obturatio et obliteration ductus nasolacrimalis)

Възниква вторично поради хронично облитериращо възпаление на канала, фрактури на слъзната и горночелюстна кости, разрастване на тумори и новообразувания.

Клинични признаци

------------\ \ ------------------

Лекуване Оперативно

Възпаление на КЮ ( Conjunctivitis )

Дължи се на механични увреждания, химични и термични дразнения, лъчиста енергия, микроорганизми и др.

Повърхностни конюнктивити

 Катарален

Острия се характеризира с блефароспазъм, сълзотечение, серознослузести изтечения. Слузта се събира под форма на нишки в КЮ гънки на форникса или гурел в медиалния очен ъгъл. Понякога КЮ и клепачите се отекли. Хроничния КЮвит се манифестира със същите признаци, но в по-лека степен. Обикновено липсва болка и светлобоязъм. Кожата под медиалния очен ъгъл е депигментирана частично и мацерирана.

Лекуване 35

В началото се правят студени компреси на клепачите и промиване на КЮ с 3% борна киселина. В КЮ торбичка се накапват 2-3 дневно разтвори на различни дезинфекционни и адстрингентни средства. При по-упорити случаи се прилага 1-2% сребърен нитрат, след което се неутрализира с ФИЗ.

 Гноен

Острия възниква самостоятелно или като усложнение от катаралния и засяга двете очи. Предизвиква се от хемолитични и нехемолитични стрепто и стафилококи. При него КЮ е значително подута и от медиалния очен ъгъл или през долния клепач изтича гъст гноен ексудат. Възпалителния процес може да обхване роговицата и предизвика възпаление със стесняване и непроводимост на слъзните пътища. При хроничния гнойния ексудат е по-малко количество, но е по-гъст и предизвиква слепване на клепачите. КЮ е силно подута, а на повърхността й се появяват ерозии и язвички.

 Фликтенулозен

Среща се рядко и най-често е симптоматичен при ЗЗ. Под епитела на КЮ, а понякога и периферните части на роговицата се явяват малки мехурчета. След пукането ими се явяват повърхностни бързо покриващи се с епител абразии. Има светлобоязъм и сълзотечение.

 Алергичен и фотосензибилизационен

Алергичния протича като острия катарален, но с по-силно проявена ексудативна диатеза. При него няма затопляне и болка на клепачите и гнойни изтечения. Фотосензибилизационният се развива при излагане на сензибилизирани животни на директна слънчева светлина. Характеризира се с тежко увреждане на депигментираните части на кожата и роговицата.

Лекуване

Както при катаралния + гликокортикоиди и антихистаминни средства.

Дълбоки конюнктивити

 Фоликулен

Засяга лимфните фоликули и се локализира във форникса, преходната КЮ и взад третия клепач. Протича най-често хронично и се предизвиква от механично дразнене и ли алергени. В началото фоликулите са зачервени, а КЮ около тях е едематозна. По-късно настъпва КЮ хиперплазия.

Лекуване Туширане на фоликулите с пръчици или 10% сребърен нитрат, след което се неутрализира с ФИЗ.

 Гноен Характеризира се с разпространение на възпалението не само върху лигавицата, но и върху субКЮ тъкан. Отока на КЮ е кафяво-червен и 36

силно изразен, много често обхваща и клепачите. В първите 2-3 дни има изобилно сълзотечение, а по-късно слезесто-гнойно изтечение което може да е примесено с кръв. Температурата е повишена, животните са подтиснати, с намален апетит.

Лекуване

Разтвори, суспензии и мази от АБ, СУЛФА и нитрофуранови съединения : пеницилин, стрептимицин, неомицинов сулфат, еритромицин и др.

 Псевдомембранозни

Възникват при термични или химични изгаряния или инфекции. При тях се отделя богат на фибрин ексудат, който заедно с епителните клетки и кръвоносни съдове образува некротична мембрана- крупозен КЮвит, или обхване по-дълбоките слоеве на КЮ и подлежащата съединителна тъкан- дифтероиден. При леките форми на крупозния мембраните може да се отблъснат постепенно от врастналата се под тях епителна тъкан, като структурата и функцията на КЮ почти напълно се възстановяват. При тежки случаи и особено при дифтероидния след отблъскване на мембраните се образуват язви и груби цикатрикси.

Лекуване

Топли дезинфекционни компреси и промиване със слаби разтвори на К перманганат, креолин и др. Откритите след отстраняване на мембраните кървящи повърхности се мажат с 3% новиформ, ихтиол, йодоформ и др.

Класификация и обща симптоматика на кератитите Според етиологията биват : Екзогенни- травматични, инфекциозни, паразитни, континуитентни Ендогенниинфекциозни, неврогенни, фотосензибилизационни, авитаминозни, с неизяснена етиология Според анатомофизиологичния строеж на роговицата: Повърхностен-при засягане на слоевете свързани ембрионално с КЮ: епител и бауманова мембрана Дълбок- при възпаление на ембрионално свързаната със склерата subs. Propria Заден- при възпаление на слоевете свързани ембрионално с увеалния тракт : ендотел и десцеметова мембрана

37

Обща симптоматика на кератитите

 Сълзотечение, светлобоязъм, блефароспазъм- наблюдават се в острия стадий и са резултат от силната болка поради богатата инервация на роговицата  КЮ и цилиарна инекция- при кератоКЮвит , засяга се роговицата, ириса и цилиарното тяло  Оток на роговицата- възниква скоро след увреждане, бива огнищен или дифузен. Характеризира се с помътняване на роговицата, дължи се на силната хигроскопичност на стромата  Инфилтрат на роговицата- резултат от проникване на левкоцити в стромата и образуване на ограничено или дифузно сивобелезникаво оцветяване на роговицата. При по-обширен инфилтрат се образува абсцес, а след самоотварянето му язва на роговицата.  Промени в цвета и функцията на ириса и цилиарното тяловъзникват при дълбок и заден кератит и се характеризират с зачервяване и оток на ириса, миоза и мудна зенична реакция.  Нарушаване гладкостта, целостта и формата на корнеатанастъпват при първично механично увреждане, инфекциозни усложнения или невротропни нарушения. При бързо епителизиране на повърхностни дефекти се образува гладка вдлъбнатина на роговицата- фасета. При образуване на дълбоки дефекти на стромата Десцеметовата мембрана пролабира под влияние на очното налягане и се издава над нивото на епитела. При перфориране на всички слоеве на роговицата камерната течност изтича навън и увлича ириса, който може да се долепи и срасне със задната повърхност на роговицата или изпадне през създадения отвор. При организирането на разрушената роговица с или без включване в цикатриксата на ириса настъпва туморовидна деформация на роговицата- staphyloma cornealis s. iridocornealis.  Поникване на кръвоносни съдове в роговицата- настъпва като възстановителен процес към 4 ден след увреждане и се нарича васкуларизация. Може да е резултат от разрастване на КЮ или цилиарни съдове. При едновременно проникване и на двата вида съдове е смесена. Наличието на самостоятелна КЮ васкуларизация е указание за повърхностно увреждане, на самостоятелна цилиарнапренасяне на процеса в роговицата от предшестващ увеит, а на смесена- засягане всички слоеве на роговицата.

38

Кръвоносните съдове при КЮ васкуларизация са с по-широк калибър, виждат се ясно и се проследяват и извън зоната на роговицата. При цилиарната са по-нежни, прозират в дълбочина и са само в границите на роговицата. Съдовете при КЮ се разклоняват дървовидно и понякога образуват гъста мрежа, а при цилиарната са под форма на пресечени метлички. При натиск с памучен тампон и странични движение има известна подвижност на кръвоносните съдове при КЮ васкуларизация и пълна неподвижност при цилиарната.  Промени в предна очна камера- настъпват при дълбоки, перфоративни или задни кератити и винаги са свързани с възпаление на ириса и цилиарното тяло. Характеризират се с леко помътняване на камерната течност, отлагане на фибринен преципитат и утаяване в долния камерен ъгъл на гноен ексудат или кръв  Цикатриксни петна- образуват се в заключителния стадий на оздравителния процес. Биват : nubecula- фино ката паяжина, полупрозрачно и повърхностно macula- по-плътно сиво бяло и по-дълбоко разположено leucoma- плътно, порцеланоподобно и обхваща цялата строма

Специална симптоматика на кератитите Повърхностни кератити

 Повърхностен катараленнай-често възниква екзогенно и понякога се установяват повърхностни ерозии придружени със силна болка. Роговицата е помътняла, а в отделни случаи се наблюдават слузести изтечения. По-късно почти напълно се възстановява нормалната структура на роговицата  Повърхностен гноенвъзниква като първично заболяване или усложнение от катаралния и най-често се предизвиква от стафило и стрептококи. Роговицата е жътеникаво оцветена и грапава, а при оздравяване остават плътни цикатриксни петна.  Съдов- резултат от хронично механично дразнене, повърхностен гноен, алергични състояния и др., предразположени са КЧ от породата немска овчарка. Проявява се двустранно с наличие на голям брой съдове от зоната на лимба, които врастват под епитела. Успоредно с това настъпва инфилтрация с левкоцити и плазматични клетки. В началото роговицата е червено оцветена, а с заглъхване на процеса и

39

облитерация на кръвоносните съдове става сивокафява с пълна непрозрачност.  Фликтенулозен- среща се рядко и най-често е симптоматичен при ЗЗ. Под епитела на КЮ, а понякога и периферните части на роговицата се явяват малки мехурчета. След пукането ими се явяват повърхностни бързо покриващи се с епител абразии. Има светлобоязъм и сълзотечение.  Пигментозен- винаги е вторичен, среща се при КЧ с физиологичен екзофталм- мопс, боксер, булдог, пекинез. В по-напреднали случаи цялата роговица е червено кафява и напълно непрозрачна.  Фотосензибилизационен- характеризира се с изразени кожни промени в депигментираните части. Процеса започва като катарален КЮ и повърхностен кератит, но при несвоевременно поставяне на животните в затъмнени помещения бързо се развиват тежки усложнения на роговицата и некроза на депигментираната кожа.  Сух кератоКЮвит- възниква поради недостатъчна или напълно липсваща слъзна секреция. Нарушенията на слъзната секреция биват временни или постоянни и възникват на различна основа. Възпалението обхваща едновременно КЮ и роговицата. КЮ е зачервена и удебелена, с неравна повърхност, има лепкави и сиво бели изтечения. Патогномичен признак е силното изсъхване на ноздрите и хиперкератинизация на носния отвор откъм страната на засегнатото око при запазена проводимост на слъзните пътища.  Еозинофилен кератит при котки- възниква при възрастни КТ и се характеризира с повърхностна васкуларизация на роговицата и инфилтрация с еозинофилни и плазматични клетки. Процеса започва от темпоралната зона на роговицата и напредва назално. Роговицата придобива белезникав отенък, а при напреднали случаи силно се удебелява и се наблюдават бели плаки. Ако обхване цялата роговица настъпва ослепяване.

Дълбоки кератити

 Интерстициален- обхваща основния слой на роговицата с или без засягане целостта на повърхностните слоеве. Бива: асептичен- има едем и инфилтрат на роговицата с васкуларизация от смесен тип. Роговицата придобива матов цвят, а при ненарушена цялост на епитела блясъка и е запазен

40

дълбок гноен- интензивна васкуларизация, роговицата е грапава и жълто оцветена. В развоя на заболяването може да се развие абсцес или възниснат по-тежки разрушителни процеси  Улцерозниимат разнообразна етиология и се характеризират с повърхностни или дълбоки структурни нарушения на роговицата: проста язва- има малки и повърхностни увреждания без тенденция за разпространение. Дължи се на механични травми или нарушена слъзна секреция. дълбока язва- има дълбоки структурни изменения на роговицата стигащи до перфорация. Предразположени са КЧ от брахицефалните и екзофталмни породи. Протеазите и колагеназите освободени от микроорганизмите предизвикват бързо разрушаване на стромата и понякога цялата роговица добива водниста консистенция. пълзяща язва- резултат е от системни вирусни инфекции. Има тенденция за разпространяване под форма на дървовидни разклонения и задълбочаване на процеса. индолентна язва- развива се едностранно главно при възрастни индивиди. Увреждането е повърхностно без тенденция за разпространение, без КЮ изтечения, помътняване на роговицата и васкуларизация. Животните проявяват безпокойство и фотофобия. точковиден улцерозен кератит- животните показват симптоми на остра болка, силно хиперемирана КЮ и множество точковидни помътнявания на роговицата с повърхностни ерозии. По-късно се явява КЮ васкуларизация и пигментация на роговицата.  Херпес вирусен кератоКЮвит при коткитехарактеризира се със серознослузести изтечения, блефароспазъм, хиперемия на КЮ, повърхностна васкуларизация, лек едем на роговицата и повърхностни язви.  Невропаралитичен кератит- наблюдава се при силно дразнене или парализа на n ophtalmicus. Характеризира се с понижена или липсваща чувствителност на роговицата, бързото и помътняване и образуване на централни язви .  Заден кератит- възниква при перфоративни наранявания или пренасяне на възпалението от предната част на увеалния тракт. Има васкуларизация и дифузно помътняване на задната част на роговицата, без засягане на предните слоеве. Роговицата придобива вид на надъхано стъкло.

Дистрофии на роговицата ( Dystrophiae cirneae ) 41

Биват първични или усложнение от предшестващи очни или системни заболявания. Биват :  Корнеална дистрофия- това са двустранни, симетрични, непрогресиращи и невъзпалителни процеси, които не се свързани със системни заболявания. Срещат се предимно при млади животни и понякога са наследствени.  Корнеална дегенерация- резултат на възпалителни процеси в роговицата. Най-често е едностранна, свързана със системни заболявания или възраст и тенденция към прогресиране.

Корнеална дистрофия при сибирска лайка

Разпространението на заболяването се увеличава с възрастта, няма полова предиспозиция. Засегнатите участъци са разположени аксиално и се наблюдават като сиви, поничковидни помътнявания със светъл център. Доказва се чрез ретроилюминация или биомикроскопия. Високия процент на заболяването при тази порода показва, че то е наследствено.

Корнеална дистрофия при ерделтериера

Започва към 9 месечна възраст от аксиалната част на роговицата. С напредване на възрастта помътнямането става по-плътно и макар да няма тенденция за разпространение към лимбуса обхваща ¾ от дебелината на стромата. Поради тази причина животните на 3-4 години проявяват зрителни смущения.

Ендотелна корнеална дистрофия

Започва на база първично увреждане на ендотела. Тъй като ендотелния слой играе важна роля за регулиране на водносолевото съдържание в роговицата при увреждането му от предната очна камера нахлува течност в стромата и увеличава муждуламеларните пространства. С напредване на процеса течността нахлува и под епитела, при което се оформят междуепителни цепнатинки и подепителни мехури. При пукането им се оформят болезнени корнеални ерозии. По-късно роговицата силно се удебелява, а поради намалената и еластичност и повишеното вътреочно налягане изпъква конусовидно. Заболяването възниква към 5-6 годишна възраст, ако е в началния стадий има : едностранно едематизиране и синкаво оцветяване на роговицата, а болка най-често липсва. С напредване на болестта- двустранен едем, блефароспазъм, сълзотечение, язви на роговицата, хиперемия на КЮ и др.

Лекуване

Палиативно- локално се прилагат хипертонични разтвори на NaCl или глюкоза, при липса на язви и гликокортикоиди. Трансплантацията на роговица не дава добри резултати. 42

Корнеална дистрофия при безопашатата котка

Наблюдава се към 4 месечна възраст като двустранно помътняване на аксиалната част на роговицата. По-късно прогресира като се развива тежък едем на цялата роговица с оформяне на мехури и ерозии.

Корнеална секвестрация

Засяга КТ от всички породи, но особено често персийските и сиамските, като роговицата се оцветява черно или кафяво. Оцветяването може да е повърхностно и да обхване епитела и стромата. По-късно се оформят черни плаки, които изпъкват над повърхността на роговицата. Характеризира се с КЮвит, блефароспазъм, корнеален едем и васкуларизация.

Лекуване

Ако животното не проявява симптоми на болка се вземат мерки за предотвратяване на вторичната инфекция и отблъскване на некротичната плака.

Липидна корнеална дегенерация

Засяга аксиалната и лимбалната роговица като отлагането на липиди е под епитела или средата на стромата. При животните с хипергликемия проникването на кръвоносни съдове в роговицата задълбочава липидозата. Наблюдават се повърхностна или стромална васкуларизация.

Болести на лещата

Възникват първично или като усложнение заболявания на другите очни среди и организма.

от

предшестващи

Изместване на лещата ( Subluxatio et luxatio lentis)

Eтиология

Травматизиране на окото, патологични процеси засягащи цилиарното тяло, втечняване на стъкловидното тяло и др.

Клинични признаци Изместването на лещата бива пълно и непълно. При непълното лещата е леко наклонена назад или в косо направление и частично закрепена за окачвателния апарат. При пълното тя се откъсва напълно и изпада най-често към стъкловидното тяло. Възможно е и косо като една част от нея попада в предна очна камера, а друга в стъкловидното тяло. При това се нарушава изхранването на лещата и тя потъмнява.

Лекуване

43

Оперативно отстраняване на лещата, но само при липса на тежки промени в другите среди на окото.

Помътняване на лещата (Cataracta )

Поради липса на кръвоносни съдове и съединителна тъкан патологичните процеси в нея са твърде ограничени. Наблюдават се главно дистрофични промени поради силната метаболитна активност на лещата, която зависи от количеството на изхранващата я камерна течност. Тъй като лещата е включена в капсула промените в пермеабилитете й също могат да доведат до катаракта.

Eтиология Придобитите катаракти са резултат от травми, болестни процеси в увеалния тракт, хормонални разстройства, интоксикации и др. част от вродените катаракти са резултат на наследствено обусловени дефекти в структурата на лещата, а др- нарушено вътреутробно развитие поради токсични, метаболитни , инфекциозни и др въздействия върху матката.

Клинични признаци Независимо от разнообразието на класификацията катарактите биват две основни групи: катаракти свързани с развитието на организма и дистрофични катаракти. Катаракти свързани с развитието на организма : Касае се за наследствено детерминирани аномалии в структурата на лещата проявяващи са непосредствено след раждане или по-късно конгинетални- възникват непосредствено след раждането или наскоро след него, но могат и да не бъдат забелязани. Дължат се на дефекти в развитието на вторичните фибри на лещата. В някои случаи може да са резултат от перзистиращата мембрана на зеницата. ювенилни- засягат животни на млада възраст, имат склонност към прогресирание завършващо често с пълно ослепяване. Предразположени са КЧ от породите пудел, бостънтериер, афганска хрътка. Дистрофични катаракти : Към тях спадат всички първични и симптоматични катаракти, при които лещата загубва частично или напълно своята прозрачност. лъжливи- характеризират се с полепване на ирисен пигмент или фибринни преципитати по капсулата на лещата. старческа- може да започне като кортикална или нуклеарна и е резултат от нуклеарна некроза. Всички прогресиращи катаракти преминават през следните стадии:  начална катаракта- помътняването е под форма на повлекла от ядрото към периферията  незряла катаракта- лещата е напълно помътняла с увеличен размер  зряла катаракта- лещата губи голяма част от течността си, става по-малка 44

по размери и със седефен блясък презряла катаракта- лещата става още по-малка по размер, кората й се раздвоява, превръща се в млечнобяла материя, а ядрото се утаява в долната част на лещената капсула.

Лекуване

Оперативно само когато функцията на другите очни среди и сеегменти е запазена.

Болести на очнодвигателния апарат Кривогледство (Strabismus)

Всички животни имат бинокулярно зрение и благодарение на сливателната способност на мозъка не получават възприятие за два отделни образа. За това трябва да са налице три неща : изправност в зрителната функция на всяко око, правилна координация на очните мускули и правилна сливателна способност на мозъка. При едностранното кривогледство окото със запазени движения се насочва и задържа към определена точка, докато окото с двигателни смущения се отклонява и насочва ненормално. При двустранното кривогледство предметите се фиксират последователно с едното и другото око. В зависимост от етиологията кривогледството бива придружаващо и паралитично. Придружаващото е резултат на рефрактерни аномалии на очите, а паралитичното- парализа на един или няколко очнодвигателни мускула. Кривогледството бива : вродено- резултат е от ядрена аплазия или хипоплазия на центровете на очнодвигателните мускули. Среща се рядко. придобито- дължи се на повреди на нервните пътища и цетровете им. Като изхождаме от клиничните признаци можем да определим засегнатия нерв и приблизителното локализиране на първичното увреждане. При парализа на : n. oculomotorius настъпва птоза n. abducens очната ос е насочена навътре, а латералната и отчасти дорзалната част на очната ябълка са изпъкнали. При парализа на всички очнодвигателни мускули горния клепач силно се отпуща и очната ябълка частично изпада като се нарушават акомодацията и зеничната реакция.

Хетерофория ( Heterophoria)

Идеалното мускулно равновесие се нарича ортофория. В много случаи такова състояние не съществува, но няма кривогледствохетерофория( скрито кривогледство). При преумора, интоксикации, тежки инфекциозни заболявания и др. сливащата способност на мозъка се нарушава и скритото кривогледство преминава в явно.

45

Нистагъм ( Nystagmus)

Това са всички неволеви, нецелесъобразни ритмични и еднообразни треперения на очната ябълка. Обикновено двете очи се движат в една посока- асоциран нистагъм и ръдко в различна- дисоциран. При всеки нистагъм има две фази- отклоняване на окото и връщането му. Когато двете фази са с еднаква бързина нистагъма се нарича осцилаторен, а когато едната фаза е по-бърза- пружинообразен. Осцилаторния бива хоризонтален, вертикален и кръгообразен. Пружинообразния е хоризонтален, централен- при заболявания на ЦНС, интоксикации и хипургичния стадий на наркоза вестибуларен – заболявания на вестибуларния апарат оптокинетичен- при наблюдаване на бързо движещи се предмети

Глаукома ( Glaucoma ) Характеризира се с повишаване на вътреочното налягане, болезненост, увреждане на почти всички очни среди и бързо настъпващо разтройство на зрението, завършващо почти винаги с ослепяване. По произход глаукомата бива първична и вторична. Първичната е резултат на повишено очно налягане, което не е свързано с обективни очни промени. Вторичната е резултат на повишено очно налягане и доказани промени в очните сегменти. Особено често боледуват КЧ от породи басет, кокер шпаньол, териери.

Eтиология Обогатяване на камерната течност с белтъчини, луксация на лещата, възпалителни преципитати или кръв в лещата, тумори в областта на филтрационния ъгъл. Счита се че при КЧ първичната глаукома бива два вида: с отворен камерен ъгъл и със стеснен.

Клинични признаци Има увеличена очна ябълка, сплескване на роговицата и изместване на ириса напред. При силно разтягане на роговицата чувствителността й може да изчезне. Зеницата е разширена и трудно реагира на светлинни дразнения и миотични средства. Животните чувстват силна болка и трият очите си с лапи или в съседните предмети. Има повишено очно налягане, едематозно помътняване и дистрофия на лещата. Постоянния натиск предизвиква пречупване на кръвоносните съдове по ръба на папилата поради, което се установява казановидно хлътване на папилата.

Лекуване Бива медикаментозно и оперативно. Основните ЛС са : Миотици- 1-2% пилокарпин като очни капки или инжектиран субКЮ. При остри пристъпи се правят пилокарпинови бани. Ако пилокорпина не помогне прилагаме 0,5-1% езерин или 0,5-2% епинефрин.

46

Бета-блокери- 0,25-0,5% тимолол, метипранолол, др. Не се прилагат при астма и атриовентрикуларен блок Осмотични диуритици- урея, манитол, глицерин. Използват се самостоятелно или с миотиците. Манитола и уреята са 18-25 % разтвори приложени в доза 1-1,5 гр /кг. Карбоанхидразни инхибитори- диамокс, едетазоламид. Прилагането на атропин и други миотици е противопоказано, защото повишават вътреочното налягане. При вторична глаукома се провеждат и мероприятия целящи отстраняване на първичното заболяване. `

Обструктивни заболявания на хранопровода Етиология

Чуждо тяло

Усложнения от попадането му са перфорация и фистула на хранопровода. Запушването на хранопровода се среща предимно в шийната му част зад глътката, в долната третина пред входа в гръдната кухина. В тези два пункта хранопроводът прави малки извивки , мускулният му слой е по-силно развит и луменът прави е естествено притворен. Предразполагащи причини са : подтисната функция на хранителния център , на слюнчените жлези и перисталтиката на хранопровода. Моторната функция на хранопровода се нарушава при временни или повтарящи се функционални спазми на хранопроводната мускулатура , поради силното при раздразване и болки на лигавицата. Заседналото чуждо тяло дразни вторично стената на хранопровода и предизвиква болка и спазъми на мускулатурата.

Клинични признаци Признаците се явяват непосредствено или късо време след запушването. Интензивността им зависи от размера, формата, устройството на тялото и мястото на запушване. Животните са възбудени, шията и главата им са неподвижни и изпънати напред, понякога езикът е извън устата, отказват храна и течности, дъвчат и преглъщат без да са приели храна, при което се явяват кашлица и повръщане на пенеста слюнка. Характеризира се с механична обструкция, която води до регургитация. Има разширение на хранопровода пред мястото на обструкцията, локално увреждане на хранопровода, което предизвиква спазъм и некроза. При перфорация се наблюдават признаци от страна на ДС и гнойно-ихорозен медиастинит. Когато тялото, което запушва хранопровода е много голямо и притиска

47

яремната вена или ваго-симпатическия ствол, може да се развие едем на главата и яремната бразда до заседналото тяло и сърдечни и дихателни разстройства. При частично запушване на хранопровода също се наблюдава затруднено гълтане на твърда храна, приемането на течности е възможно, но нарушено. Саливацията, регургитирането, повръщането, кашлицата са слабо проявени или липсват. Някои животни със запазен апетит и запушване на хранопровода в началната шийна третина, ако приемат твърда суха храна след преглъщането и веднага повръщат

Лекуване

Когато тялото е локализирано в шийната част на хранопровода се използва езофагоскоп и пинцет тип алигатор. Необходима е още гумена тръба и източник на светлина. Най-подходящи са средства с изразен аналгетичен, невролептаналгетичен и мускулнорелаксиращ ефект. След прилагането им при гладки и заоблени чужди тела, заседнали в началната шийна част на хранопровода, се повръщат в глътката или преглъщат към стомаха. Ако тялото е задържано в

средната шийна третина чрез Спазъм Това е периодично повтарящо се непроизволно тетанично съкращение на мускулатурата на хранопровода. Предизвиква се от чужди тела, травми, хирургически интервенции върху хранопровода, езофагит на база рефлукс на стомашно съдържание или продължителен рефлукс като усложнение от обща анестезия, прием на много студена храна и вода. Вторично се явава на база ЗЗ и възпалителни процеси.

Клинични признаци Безпокойство, преустановяване на храненето, дъвкателни движения и напразни опити за гълтане. Хранопровода се палпира като твърда тръба, болезнен, има обилна саливация. Диагнозата се поставя ендоскопски и чрез контрастна рентгенография.

Лечение Консервативно- първоначално преднизолон р.о. 0,5 мг/ кг дневно 1-2 пъти седмично или 0,2 мг за 4-6 седмици. Пациента се анестезира и поставя в ляво странно положение, като се използва езофагодилататор или ендотрахеални тубуси, а процедурата се повтаря неколкократно с увеличаване диаметъра на тубуса. Оперативно- резекция на сегменти и анастомози, крие големи рискове.

Съдови аномалии

Най-често биват кръгови и се дължат на : перзистираща дясна аортна дъга, която е остатък от ембрионалното развитие. Наблюдава се найчесто при малки КЧ при отбиване и се манифестира с регургитация и признаци на пневмония ( хронична регургитация ).

Диагноза

48

Клинични признаци и възраст на поява. Рентгенологично на нативна или контрастна- разширение пред основата на сърдечната сянка.

Лекуване

Обща анестезия, контрол на дишането и левостранна торакотимия.

Биват

Дивертикулум на хранопровда

 Тракционен- образува се в следствие теглене на хранопроводната стена от зарастнала в близост рана, тумор сраснал с хранопровода. Обикновенно се разполага в средната третина на шията и не предизвиква тежки функционални нарушения  Пулсационен – резултат от насъбрала се храна пред стеноза или чуждо тяло, притискащи стената на хранопровода.

Клинични признаци Болезнени гълтателни движения, обилна саливация, при дивертикули в шийната част се получава подутина увеличаваща се след нахранване.

Физиология на гълтането Три стадия 1-орофарингиален : оформяне на болус и придвижването му до основата на езика и ларингофаринкса последвано от перисталтична вълна 2- езофарингиален- първична и вторична перисталтична вълна за придвижване към ниския езофагиален сфинктер 3- гастроезафагиаленот ниския езофагиялет сфинктер към кардията

Първични нервно- мускулни заболявания на хранопровода

Дължат се на липса на синхрон между тялото на хранопровода и ниския езофагиален сфинктер.

Крикофарингиална ахалазия

Резултат е от нарушениа в орофарингиялния стадий на гълтане Характеризира се с нарушена функция на нервите имащи отношение към гълтането- 4,6,9,10,12, чужди тела и нарушена функция в центъра на гълтане в главния мозък При нативна рентгенография хранопровода се визуализира в шийната част

Придобита ахалазия

Резултат от нарушения в езофагиалния стадий на гълтане Явява се при зрели животни без данни да са боледували като млади, не настъпва самооздравяване 49

Клинични признаци

Регургитация от веднъж до няколко пъти дневно, която не е свързана с приема на храна. Има загуба на тегло, аспирационна пневмония, подутост пред входа на гръдния кош.

Диагноза

Рентгенологично с контраст- разшерен хранопровод, стеснение пред входа на гръдния кош до диафрагмата

клиновидно

Лечение

Консервативно- хранене от повдигната платформа Оперативно- модифицирана процедура на Heller.

Идиопатичен мегаезофагус

Резултат от нарушения в езофагиалния стадий на гълтане Наблюдава се при млади животни при отбиване, като предразположени са породите миниатюрен шнауцер, немска овчарка, фокстериер. При някои КЧ настъпва самооздравяване

Клинични признаци Регургитиране свързано с храненето, а в раната фаза може да има повръщане като повърнатата маса е като колбас. Има балониране пред входа на гръдния кош и клокочещи шумове. Усложнение е аспирационна пневмония

Диагноза Визуализиране на хранопровода при рентгеново изследване- силно разширен хранопровод с клиновидно стеснение пред ниския езофагиален сфинктер респективно пред кардията. Лекуване Главно консервативно- самооздравяване може да настъпи до 12 месечна възраст, хранене от повдигната платформа, метоклопромид, антихолинестеразни средства- неостигмин. При зрели животни не може да се разграничи рентгенологично от придобитата ахалазия

Гастроезофагиална инвагинация

Форма на хиатална херния, може да е причина за ГЕ рефлукс.

Гастроезофагиален рефлукс

Това е хронично връщане на стомашно и дуоденално съдържание, характеризирако се с невъзможност за затваряне на долния езофагиален сфинктер- свободно придвижване на храна от стомаха към хранопровода. Това води до често дразнене на езофагиалния лумен, парене, киселини, връщане на съдържание и развитие на тежък езофагит.

Етиология

Неизяснена: вродена хиатална херния, хиперсекреция на стомашен сок, вродена слабост на ниския езофагиален сфинктер

Клинични признаци 50

Регургитация, болка.

саливация,

повръщане,

дисфагия,

ретростернална

Диагноза

Клинични признаци и ЕСК- манометрично измерване налягането на долния сфинктер

Лечение

Консервативно- бета блокери: циметидин и ранитидин- 15 мг/кг р.о. 3 пъти двевно, метаклопрамид 0,2 мг/кг 3 пъти дневно р.о. Оперативно- по Nissen или Belsey Mark –п од сливането на ниския езофагиален сфинктер с дъното на стомаха.

Чужди тела в стомаха и червата Етиология

Попадат случайно или при извратен апетит, метален и неметален произход, частична или пълна непроходимост

Клинични признаци

Стомах- при попадане в предверието на пилора има повръщане, а при попадане в пиларната част- синдром на забавено стомашно изпразване Черва- винаги има повръщане, дехидратация и метаболитна ацидоза

Диагноза

Анамнеза, клинични признаци, рентгеново

Лечение

Консервативно- предизвикване на изкуствено опвръщане- 30 минути след нормална хранене инжектираме апоморфин на КЧ 1-5 мг/кг или ксилазин на КТ 0,1-0,2 мг/кг. Оперативно- гастротомия и ентеротомия

Етиология

Травми и рани на червата

Прободни и огнестрелни наранявания, наранявания тип набиване на кол, ловен травматизъм, ухапни рани, падане от високо, директно нараняване на черво или отслояване на мезентериума в мезентериалния ръб. Раните биват : глухи- с или без нараняване проникващи- пронизващи ( с два отвора )

Клинични признаци Повръщане,кървави изпражнения, изтичане на кървава течност от ректума, анорексия, апатия и шокови прояви.

Диагноза Рентгенологично- газ в коремната празнина и загуба на висцерални детайли 51

Лекуване

Медиална лапаротомия или разширяване на съществуващия отвор. Зашиване на разкъсаните черва и ентероанастомоза. При развитие на перитонит- лаваж, лапаростома и др

Линеарно чуждо тяло тип канап- връв

Уникална проява на чуждо тяло в червата на МЯ и най-вече КТ.

Етиология Конци, найлон, чорапи, обелени крайни части от салам Могат да се разполагат по цялата дължина на СЧТ, а началото им да се установява увито около основата на езика. При перисталтиката на червата настъпва надипляне, конците се локализират в мезентериалния ръб. При перфорация на червата настъпва перитонит

Клинични признаци Различна степен на повръщане, дехидратация, анорексия, депресия,

Диагноза Рентгенологично- надипляне на чревни гънки и увеличен брой газови мехури. При контрастната чуждото тяло се вижда като блестящ обек и около него се задържа контраста

Лечение Лапаротомия, ентеротомия, ентероектомия с ентероанастомоза

Мегаколон

Значително разширение на дебелото черво, при което фекалните маси не могат да се придвижат и отделят от колона. Бива : Вроден- смята се че не е проблем за КЧ и КТ Придобит- резултат от лезия на червото, която пречи на нормалната дифузия за дълъг период от време Идиопатичен- наблюдава се при липса на органични причини ( неизяснена технология ) среща се като придобито заболяване при стари КТ без ясна причина и се характеризира с периодичност на проявление.

Синдром на забавено стомашно изпразване

От КЧ боледуват главно боксер и булдог, а от КТ- сиамка.

Етиология

Може да е вродено или придобито. Придобитото е резултат на хипертрофичен гастрит на пилора, чужди тела или неоплазии в областта на пилора, нарушен мотилитет.

Клинични признаци 52

Обилно повръщане веднага след нахранване или 24 часа след това. Ако повръщането е веднага след отбиване се касае за вродено състояние. Има дехидратация, анемия Параклиника- хипопоротеинемия, нарушение в КАС При повръщане се развива метаболитна алколоза , а при възпалителни процеси- ацидоза. Нормалното време за изпразване на стомаха е 55-75 минути.

Диагноза

Рентгенологично- газове в стомаха и съотношение газ : течност 5-6 :1, при норма 1:2.

Лекуване

Гастротомия, пилоротомия и пилоропластика- билрот 1 и 2.

Етиология

Стомашна и дуоденална язва

Рефлукс на жлъчка, нарушено кръвоснабдяване, неоплазмен растеж, стресови язви при травми, уплаха, шок. Предразполагащи фактори са хиперсекреция на солна киселина и пепсин. Ендотоксемия, натрупване на гастрин, тумори на панкреаса, уремия- нарушава се нормалната продукция на G клетките разположени в стомашната и дуоденална лигавица.

Патогенеза Нормално стомашната лигавица продуцира сулфатиран муцин, който действа протективно. При прилагане на някои ЛС продукцията му намалява и се променя химичния му състав : аспирин, фенилбутазон, индометацин, ибупрофен.

Клинични признаци Патогномични са хематемеза и мелена. Има балониране на корема, болезненост, колапс и анемия

Диагноза Нативно рентгеново изследване- газове в стомаха и червата и контрастно- кратера на язвата ( не винаги )

Лечение Консервативно- покривни ЛС и бета блокери Оперативно

Обтурационен илеус Етиология Чужди тела, неоплазии, инвагинация. Бива пълен и частичен, предразположени са КЧ с по-дълъг косъм- наличие на пилобезоари, фитобезоари и ентеролити.

Клинични признаци При пълна обструкция се акумулира газ, червото се разрушава и настъпва акумулация на течности. В резултат на това намалява 53

чревната резорбция, а поради пролиферация бактериални токсини настъпва токсемия.

на

бактерии

и

Лечение

След медиална лапаротомия При пресен илеус без некроза- изваждане на чуждото тяло чрез ентеротомия и затваране на операционната рана с двуетажен шев. При стар с некроза- ентероектомия и ентероанастомаза. При КЧ край с край чрез едноетажен шев на Гамби. Гладна диета за 24-48 часа и инфузия с електролити и АБ.

Адинамичен илеус

Резултат е от намален мотилитет на ГЕ тракт след анестезия, хирургични интервенции или травма. Придружен е с повишаване на симпатикусовата активност, а поради загуба на К йони и намалена чревна резорбция настъпва повръщане.

Странгулационен илеус

При притискане на мезентериалните вени : Къс сегмент- наличие на кръвоизливи в червото и последващ хиповолемичен шок Дълъг сегмент- наличие на кръвоизливи в червото и последващ хиповолемичен шок и токсемия При притискане на мезентериалните артерии: - излив на плазма в перитонеалната кухина и хипотензия - некроза, перфорация на червата и перитонит

Хернии

Това е излизане на вътрешни органи или техни части от определена и обичайна локализация и анатомична кухина през естествени или изкуствено създадени отвори при запазена цялост на париеталните серози и кожа.

Класификация

 по произход- вродени и придобити  по анатомични признаци външни- характеризира се с издаване на херниалната торба над нивото на коремната стена. Според локализацията си биват: абдоминални, перинеални, феморални, ингвинално-скротални вътрешни- остават скрити в коремната и гръдната кухина: диафрагмална  по възможност за вправяне 54

вправими невправими: hernia incarcerate sternoracea et elastica  според естеството на изпадналите органи: hydrocele, epiplocele

Елементи на хернията:

Херниален пръстен, външна херниална торбахерниална – перитонеум и херниално съдържание

enterocele,

кожа,

вътрешна

Краниални коремни хернии Пъпна херния

Етиология

Наследствено заболяване, по-често боледуват мъжки животни и то с крипторхизъм. Най-често изпадат оментум и тънки черва. При диаметър на отвора 2-3 см изпадат мастна тъкан и оментум. При поголеми хернии съдържанието може да е част от ЧД,ДЛ и тънки черва.

Клинични признаци При инкарцерирана херния има силна болка, липсва дефекация, признаци на обструкция на черва. Отначало има силен и непрекъснат количен пристъп, безпокойство, а по-късно липса на перисталтични шумове и тимпаничен звук при перкусия, спира дефекацията, повишена температура, мръсно зачервени КЮ, депресия.

Лечение Линеарен разрез върху най-изпъкналата част на торбата, вгъване на херниалната торба заедно със съдържанието й към коремната кухина и зашиване на отвора

Травматична херния

Това е всяка херния при която перитонеума се разкъсва, т.е. касае се за евентрация. Означава се още фалшива херния.

Етиология

Закрити травми, ПТП, повишено итраабдоминално налягане, многоплодие, ухапни рани. Най – често се локализира в меката коремна стена, изпадат черва, пикочен мехур, матка с черва.

Клинични признаци При инкарцериране изпадналите органи

на

черва

по

разлят

отток,

палпация

на

Лечение

Разрез на кожа и подкожа, репониране на съдържанието, зашиване с етажни шевове на перитонеум, мускули и кожа.

Инцизионална херния

55

Усложнение от коремни операции, често след лапаротомия по бялата линия – 3 до 5 дни. Дължи се на голямо напрежение в ръбовете на операционната рана, некачествен шевен материал, несполучливо избрана техника. Първите пет дни срастване – само фибрин, между 6 – 13 повишено натрупване на колаген и чак след 2 – 4 месец има качествено зарастване.

Каудални коремни хернии Етиология

Ингвинална херния

Има две основни категории херния *индиректни – вътрешни органи изпадат в празнината на proc.vaginalis *директни – вътрешни органи изпадат в празнината mрез ингвиналния пръстен съседен на кухината на proc.vaginalis Вродената рядко се среща и то заедно с пъпната поради по късно спускане на семенниците , по – често при КЧ

Клинични признаци Безболезнен оток в зоната на ингвиналния канал, мека консистенция, понякога са малки и трудно се откриват.

Скротална херния

Индиректнва форма на ингвинална херния при което херниалното съдържание изпада в proc.vaginalis покрай семенния кордон до нивото на тестиса.

Клинични признаци

Предимно едностранно саламоподобно образувание от външния ингвинален пръстен до тестиса. При инкарцериране цвета на кожата се променя и има силна болка.

Лечение

Разрез на кожата под външния ингвинален пръстен, тестиса се оставя или се маха. Двустранната кастрация със затваряне на ингвиналния пръстен се препоръчва. Пазят се a.v. et n. Pudendus

Бедрена херния

Среща се рядко и представлява изпадане на мастна тъкан или коремни органи през бедрения канал.

Етиология

Предразполагащи са анатомична слабост на ръбовете формиращи бедрения канал, хормонални, метаболитни и наследствени фактори. Може да е усложнение от вентрален достъп до тазобедрената става.

Клинични признаци

56

Безболезнен оток, мека консистенция. Палпацията се извършва се извършва при стъпило на тазови крайници ЖВ. Отока е локализиран в медиалната област на бедрото в зоната на феморалния канал.

Перинеална херния

Настъпва при разкъсване на excavatio rectovaginalis животни и excavatio rectovesicularis при мъжките.

приженски

Етиология По-често КЧ предимно мъжки на 7-8 години. Предразположени са коли, боксер, пекинез.

Клинични признаци Оформяне на постоянно увеличаващ се оток латерално и вентрално на ануса. Разместените органи обикновенно не са покрити от перитонеум или пък ако са той е дистрофично променен. Ако перитонеума се разкъса изпадналите тазови или гръдни органи лежат непосредствено под кожата.

Лечение Консервативно- диета, лаксативи Оперативно- дорзолатерално прикрепване на lig. Sacrotuberositas към m.sphincter ani internus. Препоръчва се кастрация

Диафрагмална херния Класификация

 Истинска- постепенно вмъкване на коремни органи заедно с увличане на перитонеум и плевра през естествени диафрагмални цепки.  Лъжлива- попадане на коремни органи в гръдната кухина при внезапно скъсване на диафрагмата и покриващата я сероза поради рязко увеличаване на интраабдоминалното рН  Травматична диафрагмална херния- локализацията и зависи от позицията на животното в момента на удара и органите в коремната кухина. Мусклната част на диафрагмата е по-предразположена към разкъсване. При дефект в дясно изпада ЧД- съпровожда се с хидроторакс, а при дефект в ляво-стомах и развитие на тимпания.  Вродена плевроперитонеална  Вродена перитонеоперикардиална- резултат от дефект на диафрагмата във вентралната част на медиалната линия  Хиатална херния- това е изпадане на анатомични структури през hiatus oesophageus.

Клинични признаци

57

Зависят от вида , неспецифични признаци са : анорексия, повръщане, запек, диария, прогресивно слабеене

Лечение

При хиатална се прави трансабдоминална фундопликация по Нилсен.

Заболявания на панкреаса Възпаление на панкреаса( Pancreatitis )

Панкреаса е изграден от два дяла- десен и ляв и е разположен между стомаха, пилора и дуоденума. Той не е видим рентгенологично. Богато кръвоснабден е и има панкреатичен канал, който завършва на 5 см от пилора в papilla duodeni major в близост до жлъчния канал или в самия него. Има и допълнителен панкреатичен канал, който се разполага в близост до голямата папила. Панкреатичния сок се освобождава при вкусване или помирисване на храната и е изграден от бикарбонатни йони, които неутрализират стомашната киселина и създават оптимално рН за хранителните ензими.

Етиология Неизвестна, смята се че е резултат от връщане на жлъчка от дуодена , запушване на панкреатичния канал, храна богата на мазнини, метаболитни разтройства.

Клинични признаци Панкреатита бива остър и хроничен, като хроничния предразполага към захарен диабет. Депресия, анорексия, гадене, повръщане, понякога диария, повишена или субнормална температура, коремна болка- много добре изразена кифоза. Параклинично- високостепинна левкоцитозо, хипергликемия, уремия, амилаза над 1000

Диагноза Рентгенологично- неясни коремни детайли- асцит, пълен с газове и изместен в дясно дванадесетопръстник

Лечение Течности, К+ ( не при уремия и хипергликемия ), кръвопреливане. Гладна диета за 48-72 часа , глюкагон, борба с болката ( морфин не се прилага, защото предизвиква спазъм на панкреатичния канал ), АБ Оперативно- пълна или частична панкреатомия, дренажиране на коремната празнина.

Тумори на панкреаса

Има 4 типа островни клетъчни тумори: А- секретират глюкагон В- секретират инсулин Д- секретират соматотропин

58

Р- секретират панкреатични полипептида Инсулиноми Продуцират инсулин и при 90% от пациентите се наблюдава хипогликемия. Има припадъци от епилептичен характер, депресия, парези на тазови крайници. Лечение Специфично –цели да намали инсулиновата секреция- диазоксид 1060мг/кг 2 пъти дневно р.о. Коригиране на хипогликемията с преднизолон- 0,5-1,0 мг/кг, 5 % глюкоза венозно Гастриноми Продуцират гастрин, който нормално не се продуцира от панкреаса наблюдава се от 2 седмица до 2 годишна възраст. Има повръщане, загуба на тегло, интермитираща диария, депресия, мелена, хематемеза, язви, хипертрофия на пилора. Параклиничнохипергликемия, увеличаване на АФ, хипергастринемия3,5-100 пъти.

FUS ( Урологичен синдром при КТ )

Клинично състояние в резултат на цистит и/или уретит. Характеризира се с често уриниране и/или пълна( частична) обстипация на пикочните пътища. Предразположени са мъжките котки и то от персийските и сиамски породи на възраст 2-6 години. Поради наличието на цистит, уретрит и запушване на уретрата се отделя кървава урина, а честите рецидиви са предпоставка за неблагоприятна прогноза.

Етиология

Малък диаметър на уретрата в крайната част, хранене с готови сухи храни ( богати на Mg ), ограничен достъп до вода, инфекции, паразити, неоплазмен растеж в областа на пикочния мехур. Причина може да бъде грубо и неумело катеризиране.

Клинични признаци Цистит, уретит, полакизурия, кървава урина, силна миризма на амоняк, запушване на уретрата. Развива се уремия- анорексия, депресия, повръщане и диария.

Лечение

Евакуиране на урината, ако има пикочен камък той се връща в пикочния мехур или се отстранява. Консерватевното лечение включва : АБ, антисептици на ППС, средства подкиселяващи урината, диетична храна и флуидна терапия ( в началото рингер не се прилага ).

Заболявания на простатната жлеза

59

Хиперплазия на простатата

Появява се при стари КЧ над 5 години и предразполага към перинеална херния и тумори на тестисите.

Етиология Нарушен баланс на естрогените и андрогените и повишена полова активност Клинични признаци Запек, тенезъм, загуба на тегло, смущения в здравословното състояние и незадържане на урината.

Лечение Намаляване размера на жлезата , кастрация и третиране с : естрогени ( алопиция и промени в поведението или простатомия.

Възпаление на простата

Може да е остро или хронично или да се усложни с абсцес.

Етиология

Усложнение от хиперплазия, туморно израждане или низходящо проникване на инфекцията

Клинични признаци

---- / / ----, болезненост, характерна стойка с къса крачка, треска

Лечение

Преодоляване на смущенията и борба с инфекцията. Кастрация при усложнение с перинеална херния.

Заболявания на тестисите, надсеменика и семенния кордон Заболявания на тестисите

Анаорхизъм и моноорхизъм- това е липса на двата или на единия тестис, като по-често се засяга левия.

Хипоплазия на тестисите Крипторхизъм- нарушен е процеса на спущане на семенниците в скроталната торба, като нормално те се спускат след раждане или максимално до 6 месец. Крипторхизма е вродена аномолия и може да е двустранен или едностранен, а по локализация- ектопичен, ингвинален, абдоминален, като ектопичния тестис се разполага почесто по коремната стена отколкото до ингвиналния пръстен. Предразположени са породите чихуа-хуа, малък шнауцер, хъски,

60

йоркширски териер. Характеризира се с липсваща спермопродукция, поради по-високата температура, а усложненията които могат да се получат са : сертолиеви тумори, семиноми и торзио. Диагноза Чрез палпация, но едва след 6 месечна възраст. Лечение Орхиектомия след мидиална лапаротомия. Мястото на задържане се определя по проследяването на : Ductus deferens – от простатната жлеза до тестиса A. testicularis – от аорталното начало до тестиса v. testicukaris – от тестиса до мястото на вливане в v.cava caudalis lig. Caudae epidimidis – до тестиса

Орхит

Най-често при КЧ протича заедно с епидидимит в остра или хронична форма, като възпалението може да е асептично или септично. Причините могат да се контузии и наранявания на семенника или вторично на базата на заразни заболявания – бруцелоза. Може да възникне и по низходящ път от пикочния мехур, уретрата, простата. Клинични признаци Остър орхит Характеризира се с оток, темперираност, силна болка. Скротална торба – опъната, зачервена, слабо подвижна, а общо състояние – влошено. Има схванатост и размахна куцота с тазовите крайници. Надсеменика и семения кордон също са отекли и болезнени. Гноен орхит Протича по-тежко, скротум е отекъл и силно болезнен в мястото на абсцедиране може да се установи и флуктуация. Ако своевременно не се лекува настъпва самоотваряне на абсцеса и изливане на ексудата в cavum vaginale или фистулиране на абсцеса през кожата навън Хроничен орхито-епидидимит Има уплътняване, втвърдяване и увеличаване на семенниците, така протичат инфекциозните орхито-епидидимити. При бруцелозните орхити се наблюдава дифузен оток на скротума силно уплътняване на кожата, а в cavum vacinale има серозен ексудат – хидроцеле Лекуване Противовъзпалителни средства, пълна почивка на животните, повдигаща бандажна превръзка, антибактериална терапия, в подострия и хроничния стадии –масажи а при абсцедиране – едностранна или двустранна кастрация.

Заболявания на тестисите

Контузузия и рани на семенниците и скротума При КЧ раните обикновенно се ухапни, но могат да се получават и при прескачане на огради или провиране през огради с бодлива тел, пътнотранспортни произшествия и др. 61

Клинични признаци при контузии поява на различно големи отоци на скротума, силна болезненост, изпъване на кожата и тестява консистенция рани на скротума Биват: повърхностни и проникващи. Повърхностните засягат кожата и tunica dartos , а проникващите -общата влагалищна обвивка и семенника. Има силно кръвотечение и при събирането на кръвта в cavum vaginale ce oбразува ”интравагинален хематом” Възможни усложнения са септичен вагиналит, периорхит, орхит с образуване на абсцеси в семенника и дифузен перитонит

Периорхит (Periorchitis)

Представлява възпаление на висцералната перитонеална обвивка на семенника (tunica vaginalis propria), без засягане на tunica albuginea Клинични признаци Формите на периорхит са серозно-фибринозен, гноен. Характеризира се с повишаване температурата на скротума, болезненост в областта на скротума При серозно-фибринозния периорхит има крепитация, а при движение – схванатост с тазовите крайници Възможни усложнения са флегмон и абсцес на скротума и перитонит Прогноза При асептичния благоприятна, а при гнойния съмнителна Лекуване Противовъзпалителни средства, пълна почивка на животните, повдигаща бандажна превръзка, антибактериална терапия, в подострия и хроничния стадии –масажи а при абсцедиране – едностранна или двустранна кастрация

Тумори на семенниците

Биват различни форми : сертолиеви тумори, семиноми, интерстициални клетъчни тумори. Могат да са злокачествени или доброкачествени. Клинични признаци Установяват се като твърдоеластични, гладки или възлести, неболезнени и нетемперирани разраствания в единия или двата семенника. След време семенника, общата влагалищна обвивка и скротумът срастват помежду си. Формата на семеника се изменя, а размерите му се увеличават. Понякога се развиват хидроцеле и хематоцеле, а при злокачествените- метастази в лимфните възли на тазовата и коремна кухина, ЧД, ДЛ. Лечение Само при липса на метастази- орхиектомия.

Варикоцеле

Заболявания на надсеменика

62

Характеризира се със силно разширение и удължаване на вените на plexus pampiniformis. Бива : Вродено- слабост на стената на вените или кремастера Придобито- резултат на затруднено отичане на кръвта поради тумори, повишено интраабдоминално налягане Характеризира се с едностранен оток на скротума, семенника и семенния канал поради застой на кръвта в семениковите вени. При хронични случаи болната половина увисва надолу. Лечение В началото се правят леки масажи, топли клизми и повдигащи семениците превръзки. Ако не помогне оперативно. Възпаление и тумори- фиброми Torsio funiculi spermatici- при абдоминален крипторхизъм

Заболявания на половия член и препуциума  Деформация и счупване на os penis  Перзистиращ френулум- това е запазена от ембрионалното развитие връзка между препуциума и пениса  Странгулация на пениса  Рани на половия член  Парафимоза  Фимоза  Изпадане на уретрата  Приапизъм- постоянна ерекция поради невъзможност кръвта да се отегли от кавернозното тяло.  Възпаление на препуциума  Тумори на половия член и препуциума- меланом, мастен, трансмисивен венерин

Рани на препуциума и половия член (Vulnera preputii et penis) Етиология

Получават се при прескачане на огради с бодлива тел или вземане на семенна течност, а при КЧ и от ухапни рани

при

63

Клинични признаци

Дълбоките наранявания със засягане на кавернозното тяло се съпровождат с продължителни и изобилни кръвотечения. От препуциума изтича кръв с коагулуми, може да се образуват обширни флегмонозни процеси и да се набл. възпаление на вентралната коремна стена

Прогноза

Благоприятна при пресни наранявания и при навременно лечение.

Лекуване

Предварително се анестезира епидурална анестезия

n.

Dorsalis

penis

или

се

прави

Възпаление на препуциума – Balanoposthitis

Когато възпалителния процес обхване париеталния лист – постис, а при обхващане и на висцералния- балантит.

Етиология Замърсяване с изпражнения, стеснение на препуционалния отвор, новообразувания, попадане на чужди тела, натрупване на смегма в препуциума която дразни епитела му ипредизвиквайки мацерация създава условия за натрупване на м. О. Причина могат да са честите полови дразнения, усилена полова дейност на разплодниците следкастрационни усложнения . Бланопостита бива ерозивен, улцерозен, флегмонозен, гноен, гангренозен, усложнен, остър и хроничен / прост, гноен, фоликулен /.

Клинични признаци Наблюдава се възпаление и мацерация на епитела. Понякога и общото състояние в влошено, лигавицата на препуциума набъбва, отича и хиперемира. От препуционалния отвор изтича серо- фибринозен или гноен ексудат със сив или червено кафяв цвят с неприятна миризма, който засъхва и слепва космите около отвора. Отначало има болезненост и горещ оток на препуциума, в който се събира смегма. По лигавицата се образуват язви, които трудно зарастват, а след време лигавицата склерозира. . Урината изнича на капки и част от нея остава в препуциума, а отвора на половия член е много тесен.

Лекуване Препуционалната торба се промива всекидневно 1-2 пъти с 1% разтвор на на натрев бикарбонат за втечняване на смегмата , а след това с кислородна вода и се втриват СУЛФА и АБ. Срастванията на половя член и стесняванията се избягват като се създаде временно изкуствено изпадане на половия член. При флегмонозни баланопостити се прилагат и йонофореза, облъчване с УВ лъчи, АБ. При язвения местно се прилага полиетилен гликол.

Фимоза

Това е ненормално стесняване на отвора на препуциума, което пречи на половия член да излезе навън. Може да е вродена, придобита, 64

истинска и лъжлива. Истинската се получава когато отвора на препуциума е много малък, а лъжливата когато по главичката на пениса има новообразувания или той е възпален до такава степен, че не може да излезе от препуциума.

Етиология

Едем, наранявания, кръвоизливи, заболявания на кожата около препуциума, атрофия на препуциума и половия член, ранна кастрация, новообразувания, хроничен баланопостит.

Клинични признаци

Отвора на препуциума е толкова малък, че в него се вкърва съвсем тънка сонда. Урината се събира в препуциума и след изпълването му изтича навън под форма на съвсем тънка струя. При палпация се установява плътно и неболезнено образувание в препуциума, което се мести напред и назад.

Лечение

В началото се правят промивки за да се спре възпалителния процес, туморите се отстраняват, а хематомите се отварят. Ако след преминаване на първичното заболяване препуционалния отвор остане свит се разширява оперативно.

Парафимоза

Състояние при което половия член излязъл веднъж от препуциума не може да се прибере обратно.

Етиология

Маханични въздействия върху половия член, при удар получения оток и кръвоизлив пречат на прибирането му. Преобладава при дребните породи и се наблюдава след коитус при прилив на по-голямо количество кръв или когато космите се усучат и слепнат около тялото на половия член.

Клинични признаци

Дифузен оток на половия член като кожата му е опънат и лъскава със синкавочервен цвят. По-късно температурата му се понижава и той става по-хладен от другите части на тялото.

Лечение

Препуционалния отвор се хваща с два противоположни пинсета които се изтеглят леко встрани и се прави опит да се репонира половият член в препуциума. Ако това е невъзможно отвора на препуциума се разрязва вентрално по медианната линия като след връщане на половия член се зашива с прекъснати възловати шевове.

Тумори на половия член

Могат да са доброкачествени или злокачествени, а причината за появата им не е напълно ясна. При КЧ преобладава т.нар. преносим алвеолен ( Венерин ) сарком. Развива се в основата на главичката или дъното на препуциума и може да е : единичен или множествен,

65

възлест или висящ на дръжка. Нообразуванието се пренася главно по полов път като понякога настъпва самооздравяване последвано от имунитет за цял живот. Характеризира се с изтичане на капки кръв примесени със сиво-зеленикава гной.

Алгоритми за диагностика на куцотата при КЧ КЧ от едрите породи  Млади КЧ- гръден крайник Остра куцота – настъпва внезапно и най-често в резултат на травми, ипефизарни или други фрактури Хронична куцота – тя е по-слабо проявяваща се и ремитираща. Наблюдава се при : - osteohondritis disicans – раменна ксава - несрастнал procesus anconeus – лакътна става - фрагментиран procesus coronoideus medialis – лакътна става - преждевременно затваряне на физарните плочки на радиус и улна - инконгруентност на лакътя- бива вродена или вследствие на преходните заболявания - паностеит - хипертрофична остеодистрофия ( акропахия )

 Млади КЧ – тазов крайник Остра куцота – луксации, епифизарни и други фрактури Хронична куцота- наблюдава се при дисплазия на тазобедрената става, луксация на колянното капаче, авулсивни фрактури на дългия изпавач, паностеит, хипертрофична остеодистрофия ( акропахия ), OCD на колянна става и пета.

 Възрастни КЧ- гръден крайник Остра куцота- фрактури и луксации Хронична куцота – дегенеративна ставна болест ( артроза ), паностеит, възпалителни процеси в ставите, увреждане на междупрешлянни дискове, увреждане на pl. Brashialis, неоплазми на меки тъкани и кости, инконгруентност на лакътната става, контрактура на m. Infraspinatus, теносиновит на bursa bicipitis.

 Възрастни КЧ – тазов крайник

66

Остра куцота- фрактури, луксации на ТБС и КС, скъсано ахилесово сухожилие или кръстосана връзка ( менискус ) Хронична куцота- дегенеративна ставана болест ( артрит ), паностиет, луксация на колянното капаче, неоплазми, синдром cauda eqina, дископатии в лумбалната област, възпалителни процеси в ставите.

КЧ от дребни породи

 Млади КЧ – гръден крайник

Остра куцота- епифизарни фрактури, други фрактури и луксации Хронична куцота – вродена луксация на рамо и лакът, преждевременно затваряне на физарни плочки, атланто-окципитална мобилност

 Млади КЧ – тазов крайник Остра куцота- епифизарни фрактури, други фрактури и луксации Хронична куцота – асептична некроза на шийката и главата на бедрената кост, луксация на колянното капаче.

 Възрастни КЧ- гръден крайник Остра куцота- фрактури, луксации на рамо и лакът Хронична- дегенеративна ставна болест, луксации промени в междупрешлянни дискове

на

рамото,

 Възрастни КЧ- тазов крайник Остра куцота- фрактури и луксации Хронична куцота- артроза, луксация на колянно капаче, неоплазми, дископатии

Legg- Calve Perthes

Заболяване предимно на КЧ от дребните породи : пинчер, чихуа-хуа, пекинез, мини шнауцер, кокер и териер, което се явява най-често на възраст между 4-10 месеца.

Етиология Не е напълно установена. Смята се че е резултат на нарушено кръвоснабдяване, предизвикано от различни фактори- наследствени, хиперемия на коксо-феморалната ставна капсула, прогресиращо разрушаване на ставния хрущял, остеолитични огнища, остеофити по ръба на ацетабулума.

Клинични признаци Внезапна, високостепенна куцота и подскачаща походка. При палпация и пасивни движения на крайника се установява болка, крепитация (непостоянна ), и ограничена подвижност. Крайника се скъсява, а при пункция синовията е нормална.

Диагноза 67

Анамнеза ( възраст ), клинични признаци и рентгенологично- прави се в VD проекция с изпънати крайници и завъртени бедра навътре - уголемяване на ставната междина - назъбване и разрушаване на caput femoris - видимо скъсяване и удебеляване на шийката и метафизата на бедрената кост

Лечение

Консервативно- намаляване на движението за 3 месеца( 25% подобрение ), НСПВ Оперативно- резекция (остеотомия) на главата и шийката. Целта е да се отстрани болката чрез предотвратяване на контакта между бедрената кост и ацетабулума, който настъпва с разрастване на фиброзна тъкан в тази зона. Операцията има 95% успеваемост, а болния крайник след 6-8 месеца се натоварва нормално.

Скъсана краниална кръстосана връзка Ruptura ligamentum crutiate anterioris Кръстосаните връзки в колянната става са две- краниална и каудална. Тъй като функционално краниалната е по-натоварена и скъсването и е по-често.

Етиология

Травми, натиск върху тибията който я принуждава да ротира, флексия на коляната става- къса се краниалната връзка, екстензия- къса се каудалната. Предразположени са КЧ от едри породи и то тези, които имат сравнително изправен до тъп ъгъл на колянната става- чао-чао и ротвайлер. Предразполагащи фактори са амилоидна дистрофия на краниална кръстосана връзка –пойнтер.

Клинични признаци

Животното внезапно започва да куца след разходка, натоварване или гонене при ловните КЧ. Куцотата е високо степенна( 3 степен ) и опорна, при което се обременяват само пръстите и в фазата на поемане на тежестта крайника се повдига нагоре. Колянната става отича и ставната капсула се разрушава. Това са първите признаци, ниа които ако не обърнем внимание намаляват и изчезват. След 2-3 седмици пак се появяват в резултат на неадекватна биомеханика на ставата и вторични нарушения- скъсан менискус и артроза. При хронични случаи настъпва атрофия на бедрените мускули, а при движение се чува щракащ звук дължащ се на приплъзване на бедрените (епи) кондили извън тяхното нормално положение върху менискусите.

Диагноза 68

Анамнеза, клинично изследване и 2 проби: Проба за ефекта на чекмеджето- пациента третиран предварително със седативи се поставя в странично лежащо положение със засегнатия крайник отгоре. Палеца и средния пръст на дясната ръка се поставят на двата епикондила на бедрената кост, а показалеца на пателата. Палеца на лявата ръка се поставя зад фибулата, показалеца върху тибиалния гребен, а останалите пръсти- върху медиалната страна на тибията. Изследва се подвижността на тибията спрямо дисталната част на фемора като движенията са напред и назад. В острия стадий непосредствено след травмата тази проба е отрицателна. Компресионен тест- пациента третиран предварително със седативи се поставя в странично лежащо положение със засегнатия крайник отгоре. Дисталаната част на фемура се хваща между показалеца и средния пръст и показалец поставен върху проксималната част на тибиалния гребен. Лапата се хваща с другата ръка, а тарзалната става се привежда в флексия и екстензия. При положителна проба се установява крепитация или проксималната част на тибията изкача напред. Има асиметрия на двете коленни стави, защото в острия стадий болната става е възпалена и темперирана. При пункция изтича хеморагична синовия. Когато са минали над 2 седмици от настъпване на проблема тестовете са отрицателни, защото ставната капсула се удебелява и хипертрофира и подвижността и може да не е така ясна. Но след 2 седмици се наблюдават остеофити по предната повърхност на тибията и бедрената кост над трохлеята. Може да има частична остеохондроза под тибиалното плата. Всичко това свидетелства за нарушена биомеханика на колянната става.

Лечение

Консервативната терапия се прилага само при малки породи КЧ и се състои в двумесечна почивка и къси разходки с повод. Болката се облекчава с фенилбутазон 200-600 мг на ден на 2-3 приема за 4 дни. Следващите 10 дни дозата намаля на 100 мг един път дневно. Екстраартикуларни техники: - застъпване на fascia lata - транспозиция главата на фибулата Анатомично латералната колатерална връзка завършва на capur fibulaизместването и фиксирането на фибулата напред стабилизира ставата. Използва се парапателарен достъп като ретинакулума се отделя от m.jibialis cranialis и m.peroneus longus. Мускулните им влакна се разединяват тъпо на нивото на мускулните влакна на тибията. M. peroneus longus се реже в проксималната част на тибията, но без да се отделя от фибулата. Прерязват се и двете връзки на фибулата. В margo cranialis на тибията пробиваме два отвора. Главата на фибулата се захваща с костни фиксатори, чието второ рамо е на тибиалния гребен. При необходимост се притяга, с което фибулата се измества допълнително.

69

В желаното положение се фиксира с 1 или 2 киршнерови игли в каудалния край на коста и метален тел прекаран през отворите на margo cranialis на тибията.

Интраартикуларни техники -с тунел през бедрената кост - със синтетичен материал - с лента от fascia lata Използва се латерален парапателарен достъп. При достигане на fascia lata от нея се приготвя лента включваща 1/3 ширината на пателарното сухожилие. Проксимално тя задължително стига до m. tensor fasciae latae, а дистално ставната повърхност на тибията. Извършва се артротомия- при отслояване или разрушаване на ставния хрущял той се изрязва до здрава връзка с подлежащата кост. В края на костта се правят няколко отвора с киршнерова игла за улеснение на хиалинизацията. Лентата минава под интраминискалната връзка и мускулна тъкан Прекарва се през ставната празнина и извежда зад латералната фабела. Фабелопателарната връзка се пробива и с пинцет лентата се прекарва и през този отвор. Ставната капсула се шие, крайника се ротира навън и свива под ъгъл 20. лентата се изтегля и фиксира с прекъснат шев в феморопателарната връзка или в зоната на ставната капсула.

70

Скъсване на ахилесовия комплекс Това е комплекс от няколко сухожилия, който се далава за tuber calcanei на os calcanei.

Етиология

Механични травми с остри режещи предмети, спортен травматизъм. Предразполагащи фактори се амилоидна дистрофия на сухожилния комплекс, автоимунни проблеми.

Клинични признаци

Болния крайник е по-дълъг от другия, а колянната става е силно изпъната. При обременяване на крайника петата слиза надолу. При палпация се опипват скъсаните крайща на сухожилието.

Лечение

Оперативно зашиване в състояние на пълна екстензия. Много важна е следоперативната имобилизация, защото сухожилията са много слабо кръвоснабдени и зарастват много по-бавно и от костите. Поставяйки тарзалната става в максимална екстензия осигуряваме покой на ахилесовото сухожилие. Тарзалната става се имобилизира с фиксиране на калаканеуса към дисталната част на тибията с киршнерова игла, спонгиозен винт от калканеуса към кортекса и найдобре с телен серклаж. Серклажа стои най-малко 3 седмици, а найдобре 4-5. след като се махне фиксиращия елемент се правят пасивни движения в тарзалната става 5-10 броя, почивка 2 минути и пак движения. Това се повтаря 2-3 пъти дневно. Много добре се отразява плуването и масажи в мястото на шева за да се предизвика хиперемия на тендовагината. Когато ахилесовия комплекс е скъсан непосредствено в инерционния пункт на калканеуса се правят и отвори през основата на калканеуса и конците се прекарват през тях с цел по-здраво фиксиране. Когато гастрокнемиуса е отделен от фабелите мускулното му тяло се закрепва за дисталната част на бедрената кост, а шевовете се правят

71

със специални копчета, които упражняват натиск върху по-широка повърхност на мускула, при което той зараства върху периоста на фабелите.

Заболявания на нервите на гръдния крайник Парализа на раменния сплит(Paralisis plexus brachialis )

Дава нерви за целия гръден крайник. Парализата бива централна при травми на ниво С5- Тh1 или периферна при травми, фрактура на лопатката и компресионни процеси в тази област.

Клинични признаци

Пълна- крайника увисва и изглежда по-дълъг. Лапата се провлачва включително до карпалната става. При принудително изправяне крайника не може да поеме тежестта, липсва усет за болка. Частична- крайника е полусвит в лакътна и карпална става. При обременяване лакътя се свива , а рамото отскача в страни, има фибрилации на m.triceps brachii.

ДД

Високо степенна парализа на n. Radialis- няма отскачане на рамото Фрактура на лопатката и олекранона- рентгенологично

72

Парализа на лъчевия нерв (Paralisis n. Radialis)

В дисталната третина на рамената област n. Radialis минава сравнително повърхностно и каудално на m. Brachialis и краниално по предната повърхност на изпъвачите

Етиология Травма в дисталната третина на рамото, проникващи огнестрелни фрактури в трицепса, лекарска грешка

Клинични признаци Поражения над разклоненията за m.triceps brachii Увисване на лакътя, крайника изглежда по-дълъг Поражения под разклоненията за m.triceps brachii Нарушена екстензия на карпалната, бабкова и пръстна стави. Крайника не може да поема телесната маса и се влачи, намалена кожна чувствителност по дорзалната повърхност, атрофия на мускулите, нервно-трофични язви по дорзалната повърхност на пръста.

Paralisis n. Ulnaris

Антагонист на n. Radialis, минава медиално на лакътната става. Засяга се по-често при лекарска грешка. Характеризира се с хиперекстензия в карпалната става, крайника поема тежестта на тялото.

Заболявания на нервите на тазовия крайник Paralisis n. Ishiadicus

Образува се от 6 поясен, 1,2 и3 кръстцов нерв. Инервира m. gluteus profundus, m.gemeli, m.obturatorius internus,m.quadratus femoris, m.semimembranosus, m.semitendinosus.

Етиология Цетралната парализа е резултат на травми, интоксикации, инфекции, неопластични заболявания на гръбначния мозък. Периферната парализа настъпва при фрактури, дълбоки наранявания, абсцеси, чужди тела, по време на раждане, неправилни мускулни инжекции. Засяга се и при манипулации върху бедрената става в резултат на луксации.

Клинични признаци Зависят от това дали е централна, периферна, едностранна или двустранна. Наблюдава се активна атрофия на мускулите, дорзална флексия на бабковата става, абдукция на колянната става, а понякога

73

и скакателна. При КЧ се появяват нервно-трофимни язви по дорзалната повърхност на лапата, липсва кожна чувствителност. При парализа в зоната на разклоненията му доминират признаци на съответния клон. Екстензията на колянна става е нормална. При централна парализа се засягат пикочния мехур, ректума и опашката.

Диагноза

Клинични признаци и неврологично изследване- рефлекс за отдръпване при слаби дразнения на дисталните части на крайника. При липсата му увреждането е между L6- S1.

Лечебни принципи при увреждане на нервите

Специални грижи: мека постеля, обръщане, масажи, умерени пасивни и активни движения, превръзки при поява на трофични рани и язви Оперативни методи: отстраняване на причината ( абсцеси и костни фрагменти) и съединяване на нервни крайща- атравматични игли и конци 5,0 и 6,0. Медикаментозни ЛС: дибадол 100-200 гами / кг за 5-10 дни, нивалин по схема, новокаин0,25% по 1 мл/кг, гликокортикоиди, витамини от групата В, физиотерапия, интерферентни и диадинамични токове.

Възпаление на синовиалната бурза на двуглавия мускул Bursitis intertubercularis Бурзите са анатомични образувания разположени около костни израстъци. Бицепса е изпъвач на раменната става и свивач на лакътната.

Етиология Хронично повтаряща се травма и лекарска грешка- поради анатомичното си разположение бурзата не е еднакво развита при всички животни. Тя е синовиален тип- свързана със ставната кухина на рамената става.

Клинични признаци По-често боледуват КЧ от едрите породи. Има постоянна или интермитираща куцота. Има продълговат оток пред рамената става и изнесен напред крайник, болка при натиск и флексия на рамената става.

Диагноза Клинични признаци и контрастна артрография 74

Лечение

При акутни състояния се прилагат локално кортикостероиди в бурзата. При хронични случаи- оперативно лечение като сухожилието на двуглавия мускул се премества латерално или медиално.

Възпаление на подкожната лакътна бурза Bursistis olecrani subcutanea Това е непостоянна бурза локализирана каудално на олекранона. Възпалението и се провокира от хронично повтарящи се микротровми и лежане върху твърд под. Тази бурза е пълна с муцинозна течност и няма връзка със ставата

Клинични признаци

Боледуват КЧ от едри и гигантски породи. Липсва куцота, защото няма комуникация със ставата. Има продълговат оток зад и под олекранона стигащ до големина на юмрук. При хронични случаи има фистулиране.

Диагноза

Клинични признаци, типична локализация и нетипична осификация при рентгеново изследване на хронични случаи

Лечение

Консервативно- пункция с източване на ексудата и вкарване в бурзата на АБ и кортикостероиди. Притискащи превръзки, при неуспех операция Оперативно- 2 начина  Пункция, източване на ексудата и вкарване в бурзата на разреден лотаген или 5% меден сулфат( химична каутеризация). След 3-4 дни инцизия, кюретиране и лекуване по ткрит начин  Тотална екстирпация: елипсовиден кожен разрез и поетапно отпрепариране на цялата бурза до мястото където е заловена до каудалната част на олекранона. От тук се екстерпира с разпаториум заедно с периоста.

Заболявания на гръбначния стълб и мозък

75

Wobbler синдром

Специфично състояние при което шийните прешляни и междупрешлянни дискове са увредени и това води предизвиква компресия на гръбначния мозък водеща до миелопатия.

Етиология

Това е полиетиологично заболяване- грешки в храненето водещи до дисбаланс на Ca и Р, травми, наследствени фактори.

Форми

Хронична дегенеративна болезненост на дисковете- наблюдава се при възрастни животни, като предразположени са мъжките КЧ от породата доберман. Причина е притискане на гръбначния мозък на ниво С5-С6. дължи се на дегенерация на дискове и хипертрофия на annulus fibrosus. Има болезненост, схванатост на шията, болката е много голяма при опит да се повдигне главата нагоре- ЖВ я държат ниско долу. Прогнозата е благоприятна. Конгинетална костна малаформация- вродена форма при млади животни от едри породи. Гръбначния мозък се притиска латерално по цялата шийна част, а компресията е резултат от малаформации. Прогнозата е неблагоприятна. Вертебрални остеофити- наблюдава се при възрастни ЖВ, като нарушенията са вентрално по С5-С7. дължат се на дорзално разрастване на прешленово тяло към костно мозъчния канал. Има сванатост на врата, която при масажиране се облекчава , а прогнозата е съмнителна до неблагоприятна. Малаформации на lig. Fluvum и дорзалната дъга на прешлянитенаблюдава се при млади КЧ от едрите породи по протежение на С4С7. Резултат е от хипертрофия и хиперплазия на lig. Fluvum. Повдигането на главата предизвиква болка, а прогнозата е съмнителна до неблагоприятна. Компресия тип пясъчен часовник- наблюдава се при млади ЖВ от едри породи като гръбначния мозък се притиска от всички страни. Прогнозата е съмнителна до неблагоприятна.

Клинични признаци

Тетрапареза и атаксия, увеличен мускулен крайници, в началото походката е подскачаща.

тонус

на

предните

Диагноза

Задължително рентгенологично, но след миелография- прави се чрез пункция на атлантоокципиталния отвор.

Лечение 76

Консервативно- цели ограничаване на възпалението, пълно обездвижване за 3-4 седмици, подходяща превръзка за екстензия на шията, разходки само на каишка. ЛС : Дексаметазон: 0,2 мг/кг 2 пъти дневно за 3 дни, след това 1 път за три дни Преднизолон: 0,5-1,0 мг/кг р.о. 2 пъти дневно за 3 дни, след това 1 път за три дни Флумиксин: 0,5 мг/кг 2 пъти дневно максимално 2 дни. Оперативно- венрална, дорзална рекомпресия или вертебрална дистракция

Прогноза

80% благоприятна при КЧ с единични лезии, които ходят 40% за тези които не се движат 20% по-малко за всяка следваща лезия.

Паностит Това е асептично възпаление на дългите тръбести кости предимно при млади животни от едри породи. Разпространява се хематогенно чрез медиаторите на възпалението.

Етиология

Не е напълно изяснена

Клинични признаци

Интермитираща куцота, която прескача от единия крайник на другия, редуване на влошаване и подобряване на състоянието, повишена температура до 39,5-39,7

Диагноза

Ретгенологично- огнища на остеосклероза в костно-мозъчния канал

Лекуване

НПВС : аспирин и кетопрофен и АБ с костнотропно действиедоксациклин 10 дни

Luxatio coxofemoralis Към луксация са предразположени КЧ с различна по степен проява на дисплазия. При това състояние главата на фемура изкача от ацетабулума поради сравнително плитка ставна празнина, слабо развит lig.caput femoris и липсващ lig.accessories.

Етиология

77

Падане от високо и автомобилен травматизъм.

Клинични признаци

Асиметрия, внезапна високостепенна и смесена куцота, умерена болка с крепитация и ротация при движение. Коляното е в абдукция, а крайника е изнесен под корема и пред здравия крайник. Болния крайник е скъсен, а при каудална луксация изглежда по- дълъг. Luxatio anterioris Главата на бедрената кост е в ацетабулума и завъртяна напред. Крайника изглежда по-къс и в право положение слабо поема тежестта на тялото, tr.мajor е повдигнат и завъртян напред, при движение се натоварват пръстите. Luxatio posterior Среща се рядко, бедрото е в аддукция и завъртяно навътре, крайника не поема тежестта и изглежда по-дълъг. Tr.мajor е повдигнат и завъртян напред,има опосност от травматизиране на n.ischiadicusсъмнителна прогноза. Luxatio intrapelvinis Бедрото е в абдукция, има високостепенна куцота, tr.мajor е по-къс и крайника изглежда по-къс.

Лекуване

Консервативно  Перкутанно наместване- възможно е в първите 48 часа, странично лежащо положение със засегнатия крайник отгоре. Той се ротира навън, а при успех се чува характерен звук. Поставя се превръзка на Емер за две седмици.  Фиксиране с игла на De Vita- въвежда се през кожата вентрално на tuber ishii като върхът и се насочва латерално при навлизане в пространството между tuber ishii и tr.мajor. Целта е да не се травматизира седалищния нерв. Оперативно Извършва се при : хронични луксации, наличие на фрактури, съмнение за защипване на меки тъкани в ацетабулума, луксирала глава, която не сяда в ацетабулума при консервативно лечение Екстраартикуларно  Транспозиция на tr.мajor  Слабинно-бедрено закрепване с нерезорбируеми материали Интракапсуларно  Техника „toogle-pin”  Трохантерно заковаване Прилага се при КЧ до 35 кг като до ставата се стига след дорзален достъп. - остатъците или хипертрофиралата ставна връзка се отстраняват - бедрената глава се изследва за отслоявания или други увреждания и се връща в

78

ацетабулума като се фиксира с игла на Стейман. - Иглата минава през tr.мajor, над бедрената глава и се фиксира краниодорзално на ацетабулума. - Прерязва се на 1 см от костта и при възможност се затваря ставната капсула  Трансартикуларно заковаване Достъпа до ставата е краниален при пресни фрактури или дорзален при случаи с голама давност. - при крайник в лека абдукция се фиксира бедрената глава в ацетабулума с игла на Киршнер -иглата се въвежда от tr.tertius през шийката на костта, fovea capitis в ацетабулума Помощник контролира дълбочината на проникването и ( 3-7 мм ) чрез пръст вкаран в ректума.

79